Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Момчил Чалъков: „Гордея се, че село Алино се е прочуло с песните си”

Снимка: vestnikpriatel.com
Групата за изворен фолклор от село Алино, Самоковско, от десетилетия пази старинните песни, родени в това кътче на България. Ръководител е Момчил Чалъков – млад, енергичен човек. Той е израсъл в селото. От дете е омагьосан от невероятното антифонно пеене на жените от Алино. Това е характерен двуглас, изпълняван от две групи певици – едната група пее, другата отпява, „отговаря”. Но не само това провокира интереса му към местната музика. Бил дете, когато чул да се носи някъде далече чудния тембър на една простичка свирка, която народът ни нарича пищялка. Разказва, че това ехо от овчарска мелодия така го впечатлява, че определя съдбовно живота му и той решава да изучи песенната и инструментална традиция в Алино. Неговата баба, сестрите й, както и целият й род са прочути народни изпълнители в селото. От тях записва песни, които по-късно разучава с певческата група, чийто репертоар надхвърля 200 алински образци.

За Алино казват, че е благословено от Бога не само с песни и богати традиции, но и с красива природа. Момчил Чалъков ни запознава с дейността на читалището и групата за изворен фолклор, но преди това ни въвежда сред природните и исторически забележителности на селото и околността:

Намира се недалече от София, разположено в подножието на Плана планина. Има много забележителности, с които се гордеем. На север е манастирът „Св. Спас“ – на 7-8 км в планината. Легендата разказва, че е по-стар от Рилския манастир поне с 50 години, но е изографисан през 1626 г. Построен е от богат врачанин, намерил спасение в пазвата на планината, който в знак на благодарност решава да построи манастир. Малко пo на север, срещу течението на селската река се намира „Момина скала”, от която целогодишно капе вода, смятана за лековита. А църквата „Св. Николай”, изографисана през 1863 г., е обявена за паметник на културата. Друга забележителност са шест надгробни тракийски могили, които се намират на изток от селото, а на юг е местността „Св. Арахангел Михаил”, в която има каменен саркофаг, наречен „Момата”. Смята се, че там е погребана дъщерята на богат римлянин. От самото си създаване през 1937 г. Народно читалище „Васил Левски” е духовен и културен център в селото. Винаги е имало богата дейност. През 1965 г. е създадена певческата група и още с първото си участие във фолклорно надпяване получава златен медал. Оттогава до днес на всеки конкурс, фестивал, на всяко събитие нашите песни неизменно привличат вниманието на публиката и на специалистите. Групата е основана е от Гюлка Каназирева, която скоро ще навърши 86 г. Тя все още ни помага, заедно с моята баба Лина и други стари самодейки. Жените в групата много ги уважават, защото имат голям опит. От тях усвояват тънкостите в изпълнението. А и те са носители на основния ни репертоар.
 

Независимо, че принадлежат към фолклора на Шоплука - Средна Западна България, двугласните песни от Алино имат свои характерни особености. Маниерът на изпълнение е различен, както и мелодиката. Колоритното „тресене”, което е любим похват в цялата област, тук наистина има свое собствено лице. Момчил споделя още, че песните са трудни за изпълнение и той не успява да привлече много млади хора, които да продължат старинната традиция. Затова пък обичайните празници са живи и събират всички родове от Алино няколко пъти годишно. Кои сред тях са най-почитани – отново разказва Момчил:

Коледа ние наричаме Божич и при нас това е голям празник. Тачим много Великден, Гергьовден, Тодоровден... На Спасовден провеждаме събор край манастира в планината, където хората първо влизат в църквата, палят свещи, а после има музика, веселба. Отбелязваме Голяма (15 август) и Малка Богородица (8 септември). А между тях е големият събор на селото – последната събота на август. Разбира се във всички празници участва нашата певческа група.

Младият ръководител постоянно търси поле за изява на групата – фестивали, концерти, медийни участия. Популярността на групата е повод Момчил и неговите връстници от селото да се гордеят с успехите й. Мечтата му е песните на групата от с. Алино да бъдат признати за нематериално духовно наследство на човечеството да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО.

Изворен фолклор от 2 студио на БНР




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11
Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15