Момчил Чалъков: „Гордея се, че село Алино се е прочуло с песните си”

Групата за изворен фолклор от село Алино, Самоковско, от десетилетия пази старинните песни, родени в това кътче на България. Ръководител е Момчил Чалъков – млад, енергичен човек. Той е израсъл в селото. От дете е омагьосан от невероятното антифонно пеене на жените от Алино. Това е характерен двуглас, изпълняван от две групи певици – едната група пее, другата отпява, „отговаря”. Но не само това провокира интереса му към местната музика. Бил дете, когато чул да се носи някъде далече чудния тембър на една простичка свирка, която народът ни нарича пищялка. Разказва, че това ехо от овчарска мелодия така го впечатлява, че определя съдбовно живота му и той решава да изучи песенната и инструментална традиция в Алино. Неговата баба, сестрите й, както и целият й род са прочути народни изпълнители в селото. От тях записва песни, които по-късно разучава с певческата група, чийто репертоар надхвърля 200 алински образци.

„Дали гърми, ил' се земя тресе”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За Алино казват, че е благословено от Бога не само с песни и богати традиции, но и с красива природа. Момчил Чалъков ни запознава с дейността на читалището и групата за изворен фолклор, но преди това ни въвежда сред природните и исторически забележителности на селото и околността:

Интервю с Момчил Чалъков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Намира се недалече от София, разположено в подножието на Плана планина. Има много забележителности, с които се гордеем. На север е манастирът „Св. Спас“ – на 7-8 км в планината. Легендата разказва, че е по-стар от Рилския манастир поне с 50 години, но е изографисан през 1626 г. Построен е от богат врачанин, намерил спасение в пазвата на планината, който в знак на благодарност решава да построи манастир. Малко пo на север, срещу течението на селската река се намира „Момина скала”, от която целогодишно капе вода, смятана за лековита. А църквата „Св. Николай”, изографисана през 1863 г., е обявена за паметник на културата. Друга забележителност са шест надгробни тракийски могили, които се намират на изток от селото, а на юг е местността „Св. Арахангел Михаил”, в която има каменен саркофаг, наречен „Момата”. Смята се, че там е погребана дъщерята на богат римлянин. От самото си създаване през 1937 г. Народно читалище „Васил Левски” е духовен и културен център в селото. Винаги е имало богата дейност. През 1965 г. е създадена певческата група и още с първото си участие във фолклорно надпяване получава златен медал. Оттогава до днес на всеки конкурс, фестивал, на всяко събитие нашите песни неизменно привличат вниманието на публиката и на специалистите. Групата е основана е от Гюлка Каназирева, която скоро ще навърши 86 г. Тя все още ни помага, заедно с моята баба Лина и други стари самодейки. Жените в групата много ги уважават, защото имат голям опит. От тях усвояват тънкостите в изпълнението. А и те са носители на основния ни репертоар.

„Слънце се, Раде, надвело”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Независимо, че принадлежат към фолклора на Шоплука - Средна Западна България, двугласните песни от Алино имат свои характерни особености. Маниерът на изпълнение е различен, както и мелодиката. Колоритното „тресене”, което е любим похват в цялата област, тук наистина има свое собствено лице. Момчил споделя още, че песните са трудни за изпълнение и той не успява да привлече много млади хора, които да продължат старинната традиция. Затова пък обичайните празници са живи и събират всички родове от Алино няколко пъти годишно. Кои сред тях са най-почитани – отново разказва Момчил:

Коледа ние наричаме Божич и при нас това е голям празник. Тачим много Великден, Гергьовден, Тодоровден... На Спасовден провеждаме събор край манастира в планината, където хората първо влизат в църквата, палят свещи, а после има музика, веселба. Отбелязваме Голяма (15 август) и Малка Богородица (8 септември). А между тях е големият събор на селото – последната събота на август. Разбира се във всички празници участва нашата певческа група.

„Пи момче вино”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Младият ръководител постоянно търси поле за изява на групата – фестивали, концерти, медийни участия. Популярността на групата е повод Момчил и неговите връстници от селото да се гордеят с успехите й. Мечтата му е песните на групата от с. Алино да бъдат признати за нематериално духовно наследство на човечеството да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО.

Изворен фолклор от 2 студио на БНР

Споделете

Момчил Чалъков: „Гордея се, че село Алино се е прочуло с песните си”

Още от категорията

Националният етнографски музей с... разкази по Коледа

Игнажден – празник зареден с очакването на Младия Бог и прераждането на Слънцето

Коледни приказки от стъкло или как се възражда една позабравена традиция

Българско Национално Радио