България – земя, целуната от боговете; погалена от магическите звуци на орфеевата музика. Земя, попила кръвта на хиляди знайни и незнайни герои, за да разцъфне върху нея благоуханната българска роза. Опознай я, обикни я! Към това призовават момчетата – Любомир Ангелов и Ивайло Киров, които стоят зад инициативата Национално движение „Обичам България”.
През последните години българите много пътуват до близки и далечни страни. Но познават ли и оценяват ли те красотата и величието на собствената си страна? Не остава ли тя за тях някъде на заден план?
Не е така, – категоричен е Любомир Ангелов. – Когато пътувам, забелязвам колко много хора посещават туристическите обекти в страната и това е радостно. За да съществуват обектите, трябва да има интерес към тях, посещаемост. И мисля че интерес наистина има. Младите хора пътуват много из страната – на стоп, с влак и с други средства. Мисля, че те обичат България.
След годините на нихилизъм по отношение на българщината, българските старини и природни богатства след демократичните промени, в последно време сме свидетели на формирането на мощна вълна, насочена към опознаването на българските корени, задвижена от младите хора на България. Тя бе подсилена и от политиката на Министерството на туризма за стимулиране на интереса към вътрешния туризъм.
Може би това е пътят – да се подкрепят обектите, да се прави реклама, да се създаде инфраструктура и хората да могат да получават информация за местата, които посещават. Това, последното, благодарение на интернет вече бързо става. Това е и целта на Национално движение „Обичам България” – да популяризираме различните обекти и по някакъв начин да стимулираме туризма в страната, да подпомогнем музеите и туристическите обекти, с които работим и за които се грижат хора с много любов, като поддържат историята жива”, – споделя Любомир Ангелов.
Той уточнява, че от 35 до 65% от цената на фотографиите-лепенки отиват за благотворителна цел – за развитието на конкретния туристически обект. Лепенките могат да бъдат намерени в знакови за България обекти като паметникът „Шипка”, Долината на розите, крепостта „Царевец” в гр. Велико Търново и др., а също така и в по-малко известни, разказва Любомир:
Сред по-слабо известните обекти е побралият в себе си история от медно-каменната епоха до Средновековието археологически комплекс „Калето” в град Мездра. Малко по-встрани от туристическия поток е и музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови” в гр. Ловеч. Тя е открита през 2008 г. и носи името на доц. Васил Атанасов, който дарява цялата си колекция от минерали, събирана в продължение на 40 години. Надяваме се чрез инициативата „Обичам България” да популяризираме също прекрасния Литературно-художествен музей „Чудомир” в гр. Казанлък, който се грижи за съхраняването, проучването и популяризирането на големия български писател, художник и обществен деец Чудомир и чиято сграда е архитектурен паметник на културата.
Министърът на туризма на Черна гора Симонида Кордич съобщи, че до края на месеца ще бъдат създадени работни групи, които ще работят по откриването на пряка самолетна линия между Подгорица и София и по комуникацията между министерствата на туризма в..
"Родопската гъсеница" – така наричат влака, който пълзи по склоновете на Родопите по маршрута Димитровград – Хасково – Кърджали – село Подкова. И не, това не е легендарната Теснолинейка , която се движи в друга част на планината, а съвсем..
Все по-голям е интересът към експозициите и събитията на Регионалния исторически музей в Русе. За отминалите 12 месеца през музейните пространства са преминали 95 966 човека, което е с 5 209 души повече в сравнение с 2023 г. – съобщава на официалната..
Министърът на туризма на Черна гора Симонида Кордич съобщи, че до края на месеца ще бъдат създадени работни групи, които ще работят по откриването на..