Една от знаковите сгради за Българското възраждане – метохът в Истанбул, ще бъде превърната в музей. Тя се намира на Златния рог, срещу прочутата българска църква „Свети Стефан” – единствения железен храм в източноправославния свят. Храмът и метохът са построени в средата на 19-ти век, когато в Цариград имало голяма българска колония. Както посочва проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, освен че е столица на Османската империя, Истанбул бил и огромен консумативен център. Той „поглъщал” всякакви блага, които произвеждала българската земя. Освен това, с течение на времето градът край Босфора се оформя и като индустриален център. В него например, макар и донякъде в примитивни условия, се щавели кожи, тъкал се шаяк, шиели се дрехи за войската на Османската империя.
Смята се, че българската колония е нараснала до 60 хиляди души, като много от тях са били заможни хора, собственици на фирми, които приемали тези държавни поръчки. Именно те след Кримската война повеждат така наречената църковно-освободителна борба. Това не е била обикновена църковна борба, в която българите да имат екзархия и патриарх и да заживеят самостоятелен църковен живот, откъсвайки се от Вселенската патриаршия, където са натикани след 1393 година, когато Търновград пада под турска власт. Нашите сънародници искат да покажат на практика с църковните си граници очертанията на етническите си земи. И в един чудесен ден, при съответната политическа обстановка, да ги превърнат в политически граници на България.
Метохът бил притегателен център, в който се събирали нашенци с различни професии. Той бил и приют, и семинария, и място за среща на българските преселници, жадни за новини от родината. В него се списвали над 20 вестника и списания. Именно в зданието на метоха било открито и първото българско училище в столицата на Османската империя.
Дълги години сградата беше зарязана, но в последно време, със средства на българското правителство, които отделихме точно когато бях министър, успяхме в крайна сметка за пет години да я възстановим така, каквато е била. Задачата ни е да я превърнем в музей. И ще го направим. Това е финалният етап – най-сладкият за мене като потомък на тракийски изселници, защото моят род еот едно село малко над Истанбул. Така че ще го направя с най-голямо удоволствие. И това ще бъде, така да се каже, изпълнение на един синовен дълг. Имаме достатъчно документи, снимки, кръстове, потири от църквите и какво ли не още. Мисля, че за 24 май ще успеем да отворим този средно голям музей на Златния рог на Босфора.
В музея ще бъде разположена представителна експозиция, посветена на българската колония в Истанбул, както и на историята на Българската екзархия.
На 21 февруари почитаме паметта на преподобни Тимотей и на свети Евстатий, архиеп. Антиохийски . Преподобни Тимотей Отшелник, италианец по произход, от младини се подвизавал в манастир, наречен "Символи", в Мала Азия, близо до планината..
На 20 февруари православната църква чества паметта на свети Лъв, епископ Катански, свети Агатон, папа Римски и свети свещеномъченик Садок, епископ Персийски и 128 мъченици с него, както и преподобни Плотин . Свети Лъв бил родом от..
На 19 февруари почитаме мъченическия подвиг на светите апостоли Архип и Филимон и мъченица равноапостолна Апфия, както и паметта на преподобни Доситей – живял в края на VI и началото на VII в. - ученик на авва Доротей. Възпоменаваме паметта и..
На 26 февруари почитаме свети Порфирий, епископ Газки и свети мъченик Севастиан , измъчван жестоко и убит с други християни при император..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски ,..
Отец Любомир Братоев е пряк участник в събитията по основаването на българската православна църковна община в Берлин. Попада в столицата на Източна..