Една от знаковите сгради за Българското възраждане – метохът в Истанбул, ще бъде превърната в музей. Тя се намира на Златния рог, срещу прочутата българска църква „Свети Стефан” – единствения железен храм в източноправославния свят. Храмът и метохът са построени в средата на 19-ти век, когато в Цариград имало голяма българска колония. Както посочва проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, освен че е столица на Османската империя, Истанбул бил и огромен консумативен център. Той „поглъщал” всякакви блага, които произвеждала българската земя. Освен това, с течение на времето градът край Босфора се оформя и като индустриален център. В него например, макар и донякъде в примитивни условия, се щавели кожи, тъкал се шаяк, шиели се дрехи за войската на Османската империя.
Смята се, че българската колония е нараснала до 60 хиляди души, като много от тях са били заможни хора, собственици на фирми, които приемали тези държавни поръчки. Именно те след Кримската война повеждат така наречената църковно-освободителна борба. Това не е била обикновена църковна борба, в която българите да имат екзархия и патриарх и да заживеят самостоятелен църковен живот, откъсвайки се от Вселенската патриаршия, където са натикани след 1393 година, когато Търновград пада под турска власт. Нашите сънародници искат да покажат на практика с църковните си граници очертанията на етническите си земи. И в един чудесен ден, при съответната политическа обстановка, да ги превърнат в политически граници на България.
Метохът бил притегателен център, в който се събирали нашенци с различни професии. Той бил и приют, и семинария, и място за среща на българските преселници, жадни за новини от родината. В него се списвали над 20 вестника и списания. Именно в зданието на метоха било открито и първото българско училище в столицата на Османската империя.
Дълги години сградата беше зарязана, но в последно време, със средства на българското правителство, които отделихме точно когато бях министър, успяхме в крайна сметка за пет години да я възстановим така, каквато е била. Задачата ни е да я превърнем в музей. И ще го направим. Това е финалният етап – най-сладкият за мене като потомък на тракийски изселници, защото моят род еот едно село малко над Истанбул. Така че ще го направя с най-голямо удоволствие. И това ще бъде, така да се каже, изпълнение на един синовен дълг. Имаме достатъчно документи, снимки, кръстове, потири от църквите и какво ли не още. Мисля, че за 24 май ще успеем да отворим този средно голям музей на Златния рог на Босфора.
В музея ще бъде разположена представителна експозиция, посветена на българската колония в Истанбул, както и на историята на Българската екзархия.
На 16 февруари Православната църква чества паметта на свети мъченици Памфил и Порфирий. Честваме и свети Флавиан, архиепископ Константинополски. Св. мъченик Памфил бил голям аскет и много се трудил за преписването и поправянето на грешки в..
На 15 февруари, Българската православна църква възпоменава свети апостол Онисим, преподобни Евсевий, пустинник Сирийски и преподобни Пафнутий. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон – богат и знатен човек от Фригия, област..
Със своите над 40 хиляди археологически обекта и артефакти, България е истински музей на открито. По броя на находките страната ни се нарежда на трето място в света след Италия и Гърция. От неолита, преди осем хилядолетия, до късното средновековие,..
На 26 февруари почитаме свети Порфирий, епископ Газки и свети мъченик Севастиан , измъчван жестоко и убит с други християни при император..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски ,..
Отец Любомир Братоев е пряк участник в събитията по основаването на българската православна църковна община в Берлин. Попада в столицата на Източна..