Терористичните атаки в сърцето на Европа поставиха на изпитание ценностите на ЕС за демокрация, правов ред и толерантност. Европейските граждани са притеснени за сигурността си и отговорът им все по-често е подкрепата на националистически и популистки формации. В отговор на тази тревожна тенденция ЕС е на финалната права в изработването на „Глобална стратегия за обща външна политика и политика за сигурност“, която трябва да бъде гласувана на срещата на върха през юни т.г.
За да бъде успешен, този документ не трябва да бъде продукт на брюкселската бюрокрация. За това провеждаме общо 14 дискусии в страни от ЕС – заяви вчера Антонио Мисироли, директор на Института за изследване на сигурността към Европейския съюз при откриването на дискусионния форум в София. По думите му европейците трябва да се погрижат за повече средства за отбрана и това е въпрос, който става все по-актуален през последните месеци. Борбата с тероризма и киберсигурността са теми, с които можем да се справим само заедно. Към това се прибавят темите миграция и охрана на границите – заяви Мисироли, и обобщи:
Всички тези събития до някаква степен влияят на чертаенето на новата глобална стратегия, която ще се стреми да постигне комплексен баланс и ще отговори на нуждата да имаме стратегия, която ще издържи поне 3-4 години напред. Тази стратегия трябва да води действията на ЕС. Тя обаче трябва да бъде и актуална към днешния ден и да води и гражданите. Това според мен е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени авторите на новата стратегия за сигурност на ЕС.
Сигурността се превръща в тема, когато е застрашена. В продължение на един исторически дълъг период пред Европа не стоеше въпросът за сигурността, поради което не беше на дневен ред и необходимостта да се изработва стратегия. В годините на Студената война Европа беше част от двуполюсен модел с ясни граници и сигурността й беше гарантирана от ядрения чадър на САЩ. Този модел беше балансиран – подчертава социологът Огнян Минчев от Института за регионални и международни изследвания в София.
Тези десетилетия на мирно съществуване и на липса на предизвикателства към сигурността възпитаха поредица от поколения в спокойствие, пацифизъм и в липсата на каквато и да е необходимост да се мисли за сигурност, защото тя беше даденост. Днес Европа е съюз от национални държави, който във важни политически и стратегически аспекти не е изградил своето единство. Голямата част от европейските интереси се мислят и се защитават на национално равнище. Именно поради това е доста трудно да се изгради общ политически и стратегически интерес.
Според проф. Динко Динков от катедра „Международни отношения“ на УНСС, ЕС изпитва остра нужда от преосмисляне на реалностите в днешния свят.
Ако пренебрегне тези реалности, ЕС е на път да създаде поредния документ, който ще е лишен от смисъл – смята проф. Динков. – Чрез договора от Маастрихт ЕС е политически, икономически, паричен и какъв ли не съюз, но не и съюз на сигурност. Преди да разработим нова глобална стратегия за следващите 10-15 години, ние трябва да се замислим какво става в ЕС. Бащите основатели са дали една рамка, а днешните поколения сме готови с лека ръка да сложим кръст на техните идеи за своеобразно отрицание на националната държава. Това е най-великата европейска идея, но тя е донесла и много злини и катаклизми за Европа. Не смеем да изречем това на глас, особено сега, когато се вихрят какви ли не национални егоизми в ЕС.
Според анализаторите в България Европа е изправена пред преосмисляне на политическите категории „ляво” и „дясно”. Винаги, когато има опасност за сигурността, се възраждат консерваторите и националистите. Но заплахата пред обединена Европа се състои в това, че тяхното място в политическия дебат днес се заема от яростни популисти. С изграждането на стени и капсулирането в националните държави те обаче атакуват последствията, а не причините за засилената несигурност в Европа.
“Надяваме се до края на следващата седмица да приключи изчислението и резултатите от него да бъдат предадени на Конституционния съд.” Това заяви пред БНТ зам.-председателят на Централната избирателна комисия Росица Матева по повод определението на..
Броят на пенсионерите през януари т.г. е нараснал с 15 630 души или 0,8% в сравнение с първия месец на предходната година, информират от Националния осигурителен институт. Над 2 млн. души живеят от пенсия, чиято средна стойност е 929 лв. – със 103 лв...
Външното ни министерство призова българските граждани да избягват пътуване до Гърция заради планирана национална стачка днес в страната. От ведомството съветват хората да проверяват обстановката в южната ни съседка и актуалността на разписанията..
Днес от 16:00 часа в Галерията на открито в Градската градина на София се открива документалната изложба "Възкресение на Свободата". Изложбата е посветена..
Няма да има ново броене на бюлетините от последните парламентарни избори от октомври 2024 г. Централната избирателна комисия се събра днес на заседание,..
В брой 40 на предаването ви предлагаме : Във вълшебния свят на "Вазовчетата" и българския език във Франция – интервю с Янета Димитрова,..