Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Среща на световния джаз с българските традиции

Ерик Трюфа и Янка Рупкина
Снимка: Владислав Христов

Една от тайните за дълголетието на джаза е в подхранването му от страна на традиционните музики. Другата безспорно е в импровизационния му характер. И двете тайни бяха разкрити пред публиката във Второ студио на БНР от корифеи и в двата жанра – Ерик Трюфа и Янка Рупкина.

Френският тромпетист завладя въображението на публика и критика още в края на миналия век и малко след смъртта на великия Майлс Дейвис бе единодушно обявен за новия Майлз. В София Ерик бе придружен от филмовия композитор и режисьор Зигфрид – импровизатор извън жанровете. Именно по негова идея към тях се присъединиха и младите български традиционни певици от трио Авигея. Голямата изненада обаче бе Янка Рупкина – едно от имената на Мистериите на българските гласове и трио „Българка”. 
Малко преди началото на концерта, Ерик сподели пред зрителите и слушателите ни:  

Бях на 15 години, когато слушах Янка. Слушах нея и „Пинк Флойд”. Всичко, което разчупва ограниченията е добро, стига да е направено с вкус. Вкусът е нещо субективно. Творчеството е духовно и не минава през компютър. Няма пряка връзка между Бог и интернет. Аз съм само скромен апостол – след Рахманинов, Стравински, и разбира се – Янка.

Досега Ерик е работил с гласове от Западна Европа и Африка и след срещата си с Янка се замисля за по-задълбочен проект с нея. От своя страна, гласът на Янка е бил свързван както с имена на алтернативната сцена като Transglobal Underground и Кейт Буш, така и със самия Джордж Харисън. Но разликата между повече или по-малко комерсиалните проекти и на двамата с това, което сътвориха пред отворената за експерименти софийска публика само затвърди усещането за сценична магия, за която както написаното тук, така и записът са само бледо отражение.

За Ерик импровизацията въпреки риска е в директна връзка с духа, с усещането на изключителността на момента.

За Янка е достатъчно, че тя пее добре, а Ерик свири добре. Като дълбоко вярващ човек, тя се чувства като осенена от Бога – без значение дали е на живо или на запис. Нека припомним, че Янка живее втори живот – тя е сред малцината оцелели от самолетна катастрофа през 1971-ва.

Що се отнася до Зигфрид – в компанията на най-добрите се чувства уютно, като в семейство.

Останалото е музика, извираща от времето и вливаща се във вечността. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над 100 струнни инструмента на международен конкурс по лютиерство в Казанлък

В Казанлък днес се открива XIX Международен конкурс по съвременно лютиерство. Форумът, който ще продължи до 7 юни, цели да популяризира традициите и занаятите, свързани с изработката на музикални инструменти.  Казанлък пази историята на първите..

публикувано на 05.06.25 в 07:35

Прославеният Вроцлавски бароков ансамбъл за първи път гостува в София

Поредното ексклузивно музикално преживяване от програмата на Европейския музикален фестивал в София се очаква на 8 юни от 19.30 часа в Централния военен клуб. След успеха на Международния музикален фестивал "Варненско лято" през 2023 г...

публикувано на 04.06.25 в 09:10

"Нищо повече", или нещо повече от DARA

DARA представя най-новата си песен "Нищо повече". Тя е в не особено типичния за нея баладичен стил, но носи много силно послание и въздействие. Създадена е по време на творческия лагер Sofia Songwriting Camp от самата DARA в съавторство с норвежки..

публикувано на 03.06.25 в 10:15