Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Среща на световния джаз с българските традиции

Ерик Трюфа и Янка Рупкина
Снимка: Владислав Христов

Една от тайните за дълголетието на джаза е в подхранването му от страна на традиционните музики. Другата безспорно е в импровизационния му характер. И двете тайни бяха разкрити пред публиката във Второ студио на БНР от корифеи и в двата жанра – Ерик Трюфа и Янка Рупкина.

Френският тромпетист завладя въображението на публика и критика още в края на миналия век и малко след смъртта на великия Майлс Дейвис бе единодушно обявен за новия Майлз. В София Ерик бе придружен от филмовия композитор и режисьор Зигфрид – импровизатор извън жанровете. Именно по негова идея към тях се присъединиха и младите български традиционни певици от трио Авигея. Голямата изненада обаче бе Янка Рупкина – едно от имената на Мистериите на българските гласове и трио „Българка”. 
Малко преди началото на концерта, Ерик сподели пред зрителите и слушателите ни:  

Бях на 15 години, когато слушах Янка. Слушах нея и „Пинк Флойд”. Всичко, което разчупва ограниченията е добро, стига да е направено с вкус. Вкусът е нещо субективно. Творчеството е духовно и не минава през компютър. Няма пряка връзка между Бог и интернет. Аз съм само скромен апостол – след Рахманинов, Стравински, и разбира се – Янка.

Досега Ерик е работил с гласове от Западна Европа и Африка и след срещата си с Янка се замисля за по-задълбочен проект с нея. От своя страна, гласът на Янка е бил свързван както с имена на алтернативната сцена като Transglobal Underground и Кейт Буш, така и със самия Джордж Харисън. Но разликата между повече или по-малко комерсиалните проекти и на двамата с това, което сътвориха пред отворената за експерименти софийска публика само затвърди усещането за сценична магия, за която както написаното тук, така и записът са само бледо отражение.

За Ерик импровизацията въпреки риска е в директна връзка с духа, с усещането на изключителността на момента.

За Янка е достатъчно, че тя пее добре, а Ерик свири добре. Като дълбоко вярващ човек, тя се чувства като осенена от Бога – без значение дали е на живо или на запис. Нека припомним, че Янка живее втори живот – тя е сред малцината оцелели от самолетна катастрофа през 1971-ва.

Що се отнася до Зигфрид – в компанията на най-добрите се чувства уютно, като в семейство.

Останалото е музика, извираща от времето и вливаща се във вечността. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"От целувка белег не остава" – DIA отново черпи вдъхновение от фолклора

Димана Мирчева, която познаваме като DIA,привлече внимание още като ученичка в Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София, когато реализира първата си авторска песен. Оттогава тя надгражда всяка своя песен с уважение към българския..

публикувано на 05.10.25 в 13:15

"Нощта умира сама" … дебютен дует на двама млади актьори

Двама млади актьори – Алена Вергова и Боян Тодоров – преставят дуетната си песен, озаглавена "Нощта умира сама". Тя е и първи сингъл от предстоящия дебютен албум на Боян, който разказва как се е родила идеята: "Тананиках си по улицата и изведнъж..

публикувано на 04.10.25 в 10:10

Йосиф Цанков - "Песен моя, обич моя"

"Песен моя, обич моя" „Песен моя, обич моя” – 100 години от рождението на Йосиф Цанков Снимки:  архив (Радио София) 

публикувано на 04.10.25 в 08:05