Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Елена Генова представя: Самоковската иконописна школа

БНР Новини
Иисус Христос Пантократор, стенопис от притвора на църквата "Рождество Богородично" в манастира "Св. Иоан Рилски"
Тласък за обособяването на художествените школи в България през XIX век дава новото развитие на обществените отношения през този и предходния XVIII век. Това е времето на Българското възраждане. XVIII век съвпада и с Просвещението в Западна Европа, с развитието на националната идея, национално-освободителните борби, с бурни темпове се развиват образованието и културата. В България се формират няколко художествени школи – в Трявна, Банско и Самоков, разказва проф. Елена Генова от Института за изследване на изкуствата при БАН:
Една от най-големите и най-представителни школи е Самоковската. Неин родоначалник е Христо Димитров от Самоков, който се обучава в Света гора. В края на XVIII век Света гора е центърът, който приема влияния от Европа, преработва ги и ги препраща, ако мога така да се изразя, към останалите православни центрове на Балканите. След обучението си Христо Димитров се завръща в родния си град, където продължава своята дейност. Обучава и синовете си – Димитър Христов Зограф и по-известния на българската общественост Захарий Зограф.

Школата се развива от три поколения майстори. Ето какво разказва проф. Генова за нейната еволюция:

Школата се развива в руслото на поствизантийската живопис от края на XVIII и началото на XIX век. Но всъщност възприема различни влияния. Директно е влиянието на Света гора. Индиректно – на сръбските земи, които през втората половина на XVIII и XIX век изживяват изключително голям възход – т. нар. Бароков век в сръбското изкуство. Третият път, който също косвено влияе на самоковци и въобще на българското изкуство, е през Украйна и Русия. Оттам се получават старопечатни книги с гравюри, от които самоковци черпят много. Освен това Христо Димитров поставя началото на огромен архив, който развиват и неговите синове. Той включва илюстровани библии и албуми със светски рисунки и гравюри, от които се учат самоковските зографи.


Сред майсторите от Самоковската школа най-голяма известност придобива малкият син на Христо Димитров – Захарий Зограф. Той е най-продуктивната фигура откъм иновации, обяснява проф. Елена Генова:



Захарий Зограф е познат с това, че е експериментирал в най-различни посоки. Създал е и една оригинална декоративна система, с която украсява църквите, в които работи, главно в
Троянския и Преображенския манастири. Но бих казала, че той не е по-добрият зограф. В днешно време с най-новите публикации за самоковската школа добре познато става името на неговия по-голям брат Димитър Зограф. Захарий е по-интересен като личност, но творчеството на Димитър стои на много по-високо ниво като обем творчество и като професионализъм. Димитър без апломб (докато неговият брат е много по-експанзивен) внася в църковната живопис много нови елементи, образи, заимствани директно или косвено от Западна Европа. При това в църковната живопис навлизат теми, много популярни през епохата на Българското възраждане. Най-популярните теми са с морално-дидактичен характер, изобразявани в откритите галерии на големите храмове и свързани със Страшния съд, откровението на Свети Йоан Богослов, греховете и пр., които Димитър доразвива след баща си Христо Димитров. Храмовете, в които работи Христо, обаче са много по-малки като обем и като брой. А Димитър, се „развихря” в централната църква на Рилския манастир заедно със сина си Зафир, който след като завършва Санктпетербугската художествена академия се преименува на Станислав Доспевски. Той е от третото поколение самоковски майстори. В Рилския манастир са изписани хиляди квадратни метри стенописи - уникално явление за Балканите от онази епоха. А главният зограф в манастира е бил Димитър Зограф – уточнява събеседничката ни и продължава:



Захарий Зограф е много интересна фигура. Ето един любопитен детайл от неговото житие. В края на неговия живот – през 1851-1852 г. пристига писмо от Света гора за изографисването на откритата галерия на Великата Лавра, изпратено до брата на Захарий – Димитър Христов, Йоан Иконописец и Димитър Молеров от Банската художествена школа. В писмото ги канят да изпишат откритата галерия като молят първо да изпратят свой посредник, който да уговори условията за работа. Предполага се, че те са изпратили да договаря условията Захарий. В крайна сметка цялата работа взима Захарий Зограф без да се съвещава с по-възрастните си колеги. Познавам и едно по-късно писмо на Димитър Зограф, с което той отказва да работи в Света гора, тъй като почеркът на двамата зографи е твърде различен и няма да бъде уместно да работят там двамата.

Географията на работа на творците от Самоковската школа е много широка. Работили са навсякъде из съвременните български земи, в Западните покрайнини, на територията на днешна Македония. На въпроса, дали те развиват някакви чисто български трактовки на образите на светците, проф. Елена Генова посочва, че това е култура, която се развива с хилядолетия и не бива да я разделяме на българска и небългарска. В този смисъл показателна е историята на образа на Богородица Крилата, която можем да видим на територията на днешна Сърбия, в Суковския манастир:

Това е темата Покров Богородичен. Тази тема е чисто украинска. Тя идва от Русия и Украйна. Появата й по българските земи е свързана с женския метох в Самоков. Основателката на метоха е пребивавала в Киев и когато се връща, пренася този култ към Света Богородица Крилата. Тук я изобразяват единствено самоковци. Темата за Покров Богородичен възниква в Русия много рано – през XII век и дълги години се развива там в друг иконографски вариант, не с крила. Оттам тя се пренася в Западна Европа, където е позната като Мадона Мизерикордия, и от Западна Европа отново се връща към Русия и Балканските православни държави. Но в България само самоковци я изобразяват и може да се приеме всъщност за тяхна тема, въпреки че не е с български произход.

Снимки: pravoslavieto.com и архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Къщата на Спас Балевски в Троян, в която ще се помещава исторически комплекс „Балканци“

Троян с нова забележителност за любителите на историята

Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..

публикувано на 14.09.24 в 09:05

"Рождество Богородично" – Палѝгодèн пази завещаното от св. апостол Павел

След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..

публикувано на 08.09.24 в 05:20

Изящно гравирани съдове и фино изработени идоли – Козарева могила разкрива своите тайни

Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..

публикувано на 07.09.24 в 06:45