В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора.
Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през 11 в. Като Ден на просветата за първи път се чества в гр. Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище, носещо името на светите братя, е организирано тържество и ученическо шествие. Няма друг народ, който от векове да почита създаването на своята азбука и книжовност със специален празник. На книгата и писмеността са посветени много пословици и гатанки. Една от най-разпространените (с различни диалектни варианти) е: „Бяла угар, черно семе. С ръка го сееш, с очи го жънеш. Що е то? Книгата.” Най-общо казано, книгата е символ на знанието, неизменен атрибут на образованите хора.
Някога учителят бил наричан даскал, граматик, грамотен, книжовен. Немалко възрожденски учители са останали с подобни имена в историята – Даскал Манол, Димитър Рилец, Йоан Граматик, Матей Граматик... Първите български училища са килийни, а учителите не са непременно специално обучени. Обикновено даскалите били духовници (или свързани с църквата хора), занаятчии, млади мъже, научили се да четат и да пишат. В песента „Учител да го сториме” главен герой е „Милен, млада войвода”, който знае много да чете и пише. Знае „и гръцка книга, и турска, най-много бяла българска.” Затова селските първенци са решили да го сторят учител – да учи децата на четмо и писмо. Нека отбележим, че епитета „бяла” народът ни използва като синоним на чистота и извисеност. Затова в народните песни вярата е „бяла българска”, красивата девойка е „бяла българка”…
„Прочул се Найден граматик (или хубавец), да чете и да пише – от владиката повече, от владиката пловдивския”. По-нататък в песента се разказва, че висшият духовник написал книга (писмо), а „книгата пише, говори” Найден да отиде при него. При срещата владиката казва на младия граматик да стане даскал. Тази песен, която съществува в многобройни варианти, възпява Найден Геров. Или поне така твърдят историците. Български писател, езиковед, фолклорист, основател на едно от първите класни училища, той е инициатор и на първото тържествено отбелязване на празника на светите братя Кирил и Методий.
Често за учители били назначавани съвсем млади момчета. Като героят в песента на Георги Германов „Дошло е момче даскалче деца да учи”. „Учи ги що ги поучи, дорде момите научи.” Оказва се, че младежът се влюбил в красивата Златка, престанал да ходи на школо и все обикалял около дома на момата, носейки армаган – лимони и портокали.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..