2 юни е тъжен ден за България, защото преди 140 години загубихме един от най-великите българи, родени на нашата земя. В тъгата обаче се събужда и радостта, породена от неговия подвиг, от мъжеството, силата на духа и любовта към родината  – обич, за която си готов да се жертваш и да умреш. Ботев със своята смърт ни помогна да се събудим и да се надигнем, за да се освободим от турското робство – това заяви в словото си Калин Каменов, кмет на Враца, градът, който всяка година на 2 юни тържествено почита паметта на големия поет и революционер Христо Ботев и на всички загинали за свободата на България. Трябва да се отбележи, че първите официални възпоменания на тяхната памет са в края на XIX век. В мирно и военно време, в порой или други бедствия, каквото и правителство да е било на власт, поетът винаги е почитан с преклонение от народа ни.

Ботев е кумир в живота на хиляди съвременни българи. Те четат и знаят наизуст неговите пламенни стихове, вълнуват се от идеите на поета и вярват, че те ще помогнат народът ни да се съхрани в години на трудности и изпитания. Всеотдайно предан на словото и образа на Христо Ботев е врачанският учител Филип Филипов. Съгражданите му откриват физическа прилика с чертите на поета, а при заснемане на художествени филми за Ботев често канят Филипов да влезе в ролята на своя кумир.

Дълбоко вътре в себе си съм възпитаван от дете в дух на родолюбие, патриотизъм. Моят пра-пра дядо, български учител и свещеник, е бил и поборник, по време на Априлското въстание е събирал четници за четата на Христо Ботев. Като дете, понеже съм бил спортна натура, между нас момчетата винаги е имало съревнование за това кой ще скочи по-високо, кой ще надбяга останалите. Още тогава съм се опитвал да бъда пръв, оттогава образът на Войводата е бил мой пример. Питали са ме още като ученик във Враца кой от героите бих изиграл, тъй като участвах в театралните представления на Младежкия дом. Винаги съм избирал ролята на Ботев, заради неговата поривиста, огнена натура, чувствам го близък. Толкова актуален е и сега този гениален българин, писал творбите си преди 140 години, особено „Елегия“ – най огненото му изобличително произведение към всичко пошло, долно и нечисто.

Тази година се навършват 140 години от Априлското въстание, юбилеен е и походът „По стъпките на Ботевата чета“, който започна на 27 май от Козлодуйския бряг и на 2 юни приключва във Врачанския балкан. Всяка година в първите редици, облечен във въстаническа униформа сред походниците върви и Филип Филипов:

Да ви призная, има голям смисъл от похода „По стъпките на Ботев“. Миналата година участваха 700 деца, тази година са 1400. Когато аз вървя и пресъздавам образа на Войводата, не можете да си представите какъв ентусиазъм обхваща хората. Те викат, плачат, възрастни и малки деца идват да ми целуват ръка, става ми неудобно от това. Най-малкият участник в похода тази година е на 3 години, най възрастният е дядо Арун на 82. Той заедно със съпругата си върви до мен, сякаш са млади, имат на гърба си тежки раници, но не дават да им се помогне. Това е израз на патриотичния дух на българина. След толкова лъжа и лицемерие от управляващи и администратори, българинът се е затворил в себе си. Но за да го накараш да излезе от черупката, трябва да проговориш с гласа на историята, да му напомниш за знакови личности като Левски и Ботев, но в истинския им вид, без измислици и идеология. Тогава душата на българите се отключва, връща се към детството и отново преживява гордост и вълнение пред величието и подвига. Тогава, ако изпратиш искрено послание, то ще зареди с оптимизъм и радост изстрадалия народ на България. Духът е този, който ни съживява, плътта е тленна, тя нищо не ползва.