Един от символите на България – маслодайната роза, вече си има нов музей. Той се намира в парка „Розариум” на Казанлък и представя историята на производството на розово масло и други продукти от царственото цвете по нашите земи. Всъщност, първата му експозиция е открита през 1967-а. Две години по-късно тя прераства в музей. Доскоро той е бил в Института по розата и етеричномаслените култури в града. Сега се помещава в красива реновирана сграда и е част от историческия музей "Искра" в Казанлък. Експозицията му е обновена. Смятан е за единствен по рода си Музей на розата в света.

Счита се, че в този край маслодайната роза от сорта Rosadamascenа – дамаска роза е пренесена от Дамаск, Сирия през XVII век. Тук тя намира подходящи условия за отглеждане.

Самият климат е мек, през февруари, когато започват да се оформят пъпките на розите, зимата е мека – разказва Величка Тодорова, екскурзовод в музея. – Другото, което е важен фактор за отглеждането на тази роза, е, че почвата е канелено гористо-песъчлива. Това означава, че през зимния период  растението не замръзва, защото не задържа вода, което е добре. Знае се, че след пренасянето на розата са се опитвали и в други региони да я отглеждат, но уви, безуспешно, защото там през зимата растението е замръзвало. Другият неблагоприятен фактор е, че дори някъде да са успявали да я захванат, когато са започвали розобера, са нямали специалисти и се е налагало да наемат хора от Казанлъшкия регион. А това допълнително е оскъпявало розовото масло. Така че розопроизводството си е останало в нашия регион заради специфичните географски условия. Освен около Казанлък, маслодайната роза вирее и в Карловско, и в Стрелча. Това е Розовата долина.

През годините у нас са се отглеждали и други сортове рози. В крайна сметка, сред тях се утвърждава казанлъшката (от потомството на Rosadamascenа), която днес заема почти цялата засадена с рози площ. За разлика от други сортове, тя цъфти само един път в годината. Но пък мирисът й е прекрасен. Обичайно цъфтежът й е от средата на май до 10-15 юни – посочва Величка Тодорова. И още:

Розовият цвят се събира рано сутрин – към 4-5 часа, когато има роса. Това не е случайно, защото розата тогава дава най-много масло. Като напече слънцето, тя започва да лепне, това означава, че част от маслодайността започва да се изпарява. Затова е препоръчително, след като бъде прибран розовият цвят, веднага да се занесе в розоварната и да се преработи. Колкото по-бързо това стане, толкова повече розово масло ще се извлече.

В музейната експозиция можем да видим старинна розоварна. Подобни съоръжения са били използвани през XVIIIи XIX век, дори до началото на XX столетие. Изграждали са ги в близост до река, тъй като водата е била необходима за охлаждането им. Величка посочва казан, в който съотношението е било 1 към 4, т.е 15 кг цвят и 60 литра вода. Под съда се е запалвал огън и започвал процесът на варене. Той продължава около 5 часа. За да се получи хубаво розово масло, е нужна двойна дестилация. С една дума, то се прави на същия принцип, както и ракията. Смята се, че този тип дестилация е въведен именно от българите, които са имали опит в правенето на ракия. Така през XVIII век навлиза двойната дестилация на розовото масло.

Вниманието ни привлича интересен метален съд, наричан кункум или кункума, подобен на барабан, в който се съхранявало розовото масло. Побирал е около 200 кг. Но това, което го прави уникален, е че вече 70 години не е използван, стои си празен, но като се отвори, все още ви облъхва ароматът на розите. Това е доказателство, че розовото масло няма срок на годност – отбелязва Величка.

За да се запази реномето на българското розово масло, през 1912 година в Казанлък се създава химическа лаборатория. Нейният основател е Христо Яръмов – учител по химия, който започва да тества розовото масло и да  неутрализира съставки като индрише и гераниево масло.

Сега Институтът по розата и етеричномаслените култури в Казанлък има акредитирана лаборатория. Впрочем, всеки може да разбере дали розовото масло е истинско, като го остави в хладна стая или в хладилник за няколко секунди, споделя Величка. Щом се появят кристалчета, значи е истинско. Розовото масло кристализира при температура от 18 до 22 градуса. Ако не кристализира, значи не е наред.

В Музея на розата можем да видим снимки и информация за известни търговци, които през годините са прославяли зад границите на страната качествата на българското розово масло. През годините то е печелило златни медали на изложения в Париж, Виена, Лондон, Филаделфия, Чикаго и редица други отличия… И днес е сред най-скъпите и предпочитани масла за престижни марки парфюми, кремове, лосиони. Намира място и в медицината за лечение на различни заболявания. Названието „Българско розово масло“ е защитено с патент през 2014 г. като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования.

Снимки: Венета Павлова