Георги Арнаудов е български композитор, доктор по музикознание и доцент по композиция и хармония в Нов български университет. Завършва Националната музикална академия, в класа по композиция на проф. Александър Танев и съвременна музика при Божидар Спасов. Артистичната си кариера започва още в началото на 80-те години сътрудничейки си с видни български и чуждестранни музиканти. Автор е на симфонични творби, камерна и солова музика. Световноизвестни са композициите му, писани по стари български текстове от Ранното Средновековие, както и по автентични архаични орфически текстове и ритуали.

Арнаудов е носител на редица престижни международни награди. През последните години негови творби имат своите световни премиери в концертни зали като Лондонските Royal Festival Hall, Wigmore Hall и Сент Джон Смит в Уестминстър, Карнеги Хол в Ню Йорк, Концертхаус във Виена и др. Творчеството му е включено в редица звукови антологии на музиката на XX и XXI век, както и в издания на Naxos of America, Concord Records и Labor Records – САЩ, Holophon Records – Австрия, Гега Ню – България. Неотдавна композиторът взе участие в голям проект, организиран от отдела за Централно и Източноевропейските страни на Китайското министерство на културата – „Теренно изследване в Китай на композитори от Централна и Източна Европа“ и по покана на „Камерния оркестър на Забранения град“ – Пекин с диригент проф. Лиу Шън, и известния музикален антрополог Юей Джао. Участниците в изследването са поканени специално да напишат творби за оркестъра-домакин, премиерите на които ще бъдат представени през 2017 г. в Пекин.

За Радио България, Георги Арнаудов споделя възгледите си за сложния процес на създаване на музика, за своите проучвания, за произхода на тангото и много други интересни неща.

Композиторът е особен вид същество, което работи 28 часа в денонощието. Това е дълъг и мъчителен процес. Не мога да се похваля, че пиша бързо като някои, които записват на салфетка или на коляно музика. Не мога да правя това. Аз трябва да „изографисвам“ нещата. Напоследък все повече се чувствам като живописец, защото тръгвайки от белия лист, започваш да нанасяш всяко едно нещо, да напластяваш, да го гледаш отстрани, да наблюдаваш. Има 50 съвета на Салвадор Дали към художниците. Ако те се приложат към музиката, става много интересно. Да се опиташ да влезеш в подсъзнанието си и да извадиш от себе си онези неща, които да направят звуковата картина.Самото живописване е много близко до това, което прави един композитор. Първо нанасяме на нотния лист всички цветове, след това багрите придобиват контури, които оформят образ и този образ трябва да развълнува съзнанието на слушателя. Дълги вериги от дейности.

За впечатленията си от Китай, както и за музикантските цели, които е поставил пред себе си в дългосрочен план, творецът добавя:

Това е проект от Пекин, на оркестъра на Забранения град – изпълняващ световна съвременна и класическа, и нетрадиционна китайска музика.Бяха поканени 15 композитори от Източна Европа, като това е т. нар. „Програма 16+1“. Целта беше да попаднем в едно много мащабно и добре организирано едномесечно теренно изследване на китайската музика такава, каквато е тя в своята същност. Те имат гигантска музикална индустрия и това, което видях преобърна представите ми. Трябваше да чуем примери от цялата китайска музика в нейния античен, средновековен и съвременен вид, техния фолклор. Бяхме в центрове от XVIвек за обучение в церемониална дворцова музика. В храмови пространства, в които чух музика, за която не съм си и представял, че съществува.“

Цялата концепция и идея за музиката в далечния Изток е нещо великолепно – продължава композиторът. – Започвам да си обяснявам моделите, по които е работил Дебюси или Пучини. Двамата използват често тези далекоизточни начини на мислене. Това е много сложна идея –как се нанася музикалния цвят и тон в партитурата. Коренно различно е от европейското мислене. Китайците имат разнообразие от видове музика и чувствителност към нея, за които не съм се и сещал, че съществуват. Мисленето ми вече е променено.

Записите на произведенията са предоставени лично от композитора

Снимки: личен архив на Георги Арнаудов