В югоизточната част на Варна, недалече от пристанището, се намират останките на най-голямата обществена антична сграда, известна досега в България. Става въпрос за термите – баните на някогашния град Одесос. Днес със своята площ от над 7 хиляди квадратни метра те са смятани за най-големи на Балканите и четвърти по мащаба си от времето на римската власт в Европа. За отбелязване е ролята на големия чешко-български археолог и академик на БАН Карел Шкорпил, който навремето насочва вниманието си към величествените руини на старинната постройка. Той  е и сред първопроходците на археологическата наука в страната ни. Да не забравяме, че Карел Шкорпил е открил останките и на първата българска столица Плиска. Негов бюст са поставили признателните варненци в района на термите. По-късно, във втората половина на ХХ век, тук в продължение на десетина години  разкриват античните бани български археолози – Милко Мирчев, Александър Кузев и др. И установяват, че става дума за т.нар.малки императорски тип терми със симетрично разположение на всички помещения в основния етаж. Разговаряме с директора на Регионалния исторически музей във Варна проф. Валентин Плетньов. 

Вътре са били огромни помещения, които са засводени и разположени в една последователност. А в приземието са били всички обслужващи помещения: коридорите за снабдяване със стоки и обслужване на персонала, тоалетните. На горния, наземен етаж, е била една огромна баня, в която има няколко помещения: внушителни съблекални, импозантна зала, в която са се водели разговори. Там хората се срещали да разговарят, защото това е едно от основните неща, които са правели в термите. Освен това, има помещения за къпане със студена вода, следват други с топла вода и накрая такива с гореща вода. Това е принцип в римските бани, който се използва навсякъде.

Сградата е впечатлявавала с височината си от 20-25 метра и със своите сводове. В нея помещенията са били дублирани симетрично от изток и запад и се повтарят по двойки със съответните басейни. Отвътре е била украсена с мраморни облицовки. Стените и подовете са били затопляни със специални хипокаустни системи /отопление, при което подът на зданието е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специални огнища/. Сега археолозите намират богата пластична украса от статуи, повечето от тях са показани в музея – фигури на различни божества, релефни украси.

Големите терми обаче се оказват доста скъпи за поддръжка. А когато във ІІ-ІІІ век градът е в известен упадък, когато тук започват и нашествия, те вероятно са били изоставени. И за нуждите на населението се правят т.нар. Малки терми, които са съвсем близо, на около 200 метра от големите. А големите продължават да съществуват, но явно са загубили своята функция. И затова през V-VІ век  функционират т.нар.Малки терми на Одесос, които сега могат да се видят близо до пристанището, на самия крайбрежен булевард.

Искам да обърна внимание на следното: че в последните две години със съдействието на община Варна, с финансиране изцяло от нея без други допълнителни средства, се направи един уникален за България маршрут – „Римските терми на Одесос” – посочва проф. Плетньов. –  В него са включени както Малките терми, където са направени паркинги за автобусите, така и Големите терми. За две години се вложиха над половин милион лева за реставрацията на тези паметници и за тяхното експониране, нощно осветяване, представяне в един по-добър вид за туристите. И на двете места се направиха посетителски центрове.

Особено впечатляващ е центърът при Големите терми, открит неотдавна. Археолозите очакват през тази и следващата година продължаване на реставрационните работи. Защото и на двата обекта има изградени сцени, които са се превърнали в сериозно културно пространство за театрални и оперни спектакли, камерни концерти, посещавани през лятото от варненската общественост и гостите на града. Както и за изложби, спектакли с римско въоръжение и т.н.

Снимки: Венета Павлова