Точно преди седмица, на 21 август, се навършиха 154 г. от рождението на пловдивския благодетел Димитър Кудоглу.  По ирония на съдбата, на същия този ден  огнени пламъци изпепеляват тютюневите  складове, които Кудоглу  завещава за вечни времена на Пловдив. Случаят предизвика вълна от граждански гняв и съмнения, че става дума за умишлен палеж заради строителни интереси.

За пловдивчани сградите са много повече от архитектурно наследство. Те са символ на благотворителността и благородството на именит българин, който отделял солидни суми за различни каузи. Но в онези времена не само богатите щедро заделяли от своите средства, държавата също гарантирала на дарителите, че волята им ще бъде изпълнена. Така например дарението на тютюневите складове е защитено от  закон, гласуван от Народното събрание през 1926 година. Целта му била наемите от складовете да издържат пловдивския Дом на  благотворителността и народното здраве. За сграда на новото лечебно заведение Кудоглу  предоставя купения от него хотел „Цар Симеон”.

Денят на откриването е избран специално – на Димитровден, по стар стил  8 ноември 1927 г. По думите на историка Владимир Балчев, който ни припомня събитията, Кудоглу искал скромно тържество, но никой не успял да спре хората да приветстват и да благодарят на дарителя. По пътя към новата болница се сипели цветя и възгласи „Ура!” от хиляди хора, получили шанс да се лекуват безплатно. В името на благородната кауза, с постановление на Министерски съвет от 4 октомври 1932 г. здравното заведение е освободено от мито и всякакви такси и данъци. През 1940 г. Цар Борис ІІІ и царица Йоана посещават Дома. 

Хиляди пловдивчани са оживели, благодарение на този дом и на парите от складовете – разказва Владимир Балчев. – Там са лекували едни от най-страшните болести за онова време като туберкулозата. Било е много модерно лечебно заведение,  с много добър медицински екип и съвременна апаратура. Това е било голяма придобивка за Пловдив. Кудоглу е правил толкова много за града, че с право се счита за най-големия му благодетел.  Самият той е от трето поколение търговци и имал завидно състояние. Помагал не само на българи, но и на турци. А пловдивчани му се „отблагодаряват” със заличаването на всичко, което е оставил. Няма го Дома, няма го вече и тютюневия склад… По една или друга причина продажбата му е криминална. Не може една институция да продава имот, който е завещан за вечни времена на Пловдив. Преди години имаше опити на граждански организации да възстановят Ефорията, но останаха без резултат. Това е един спомен, който си отива може би защото и тютюнът като поминък вече не е онова, което беше навремето. Въпреки това мисля, че неговото предназначение трябваше да бъде преосмислено. Самата държава е длъжна да поддържа паметниците на културата. И именно този акт на поддръжка също трябва да е освободен от такси както навремето кметът на Пловдив Божидар Здравков през 1936 освобождава от данъци и такси хората, които реставрират къщите си в Стария град и не ги оставят да се сринат, както се случва сега.

Сградите на тютюневите складове, решени във виенски стил с богато украсена фасада, са истинска архитектурна забележителност. По повод приобщаването им към съвременната градска среда  директорът на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев  коментира:

Виждал съм такъв индустриален квартал в Солун, който е превърнат в модерен младежки център. В него трийсетина  стари тютюневи складове и фабрики са преустроени в художествени галерии, нощни заведения, дискотеки, ресторанти за бързо хранене. В Англия, Франция и Германия пък такива сгради се превръщат в музейни комплекси.

Изпепелените тютюневи складове, които  бяха част от локациите в програмата на Пловдив „Културна столица на Европа 2019”, доведоха в града министъра на културата Вежди Рашидов, който подчерта своята позиция за строг закон и грижа на държавата за опазване паметниците на културата.

Моята лична позиция е, че сградата трябва да бъде възстановена – заяви министър Рашидов. – Когато някой става собственик на паметник на културата, трябва да знае, че заедно със собствеността носи и отговорност. Някои твърдят, че трябва да бъде построено нещо ново. Според мен всичко може да бъде и трябва да се възстанови. През септември ще внесем поправка в закона, с която ще се въведат много сериозни глоби за нарушителите. Не може паметници на културата така с лека ръга да се събарят и унищожават. В тях може да се инвестира, но това не означава собствениците да бъдат освободени от отговорност.

Снимки: архив