„Чудният свят на тракийката” е изложбата, с която Регионалният етнографски музей в Пловдив участва в Есенните празници на изкуствата в града, за да покаже характерните вярвания, представи, бит и култура на жената от Тракия. Именно тя винаги е следвала и пренасяла традицията, грижила се е за къщата, децата и хармонията в семейството. Гроздалина Георгиева от Регионалния етнографски музей ни разказва за експозицията.
Показали сме жената във всички аспекти. От раждането през момуването с всичките характерни обичаи, годежа и сватбата, които са върховият момент за всяка жена. Оттам нататък тя е в ролята майка и на жената-баба. Изложбата преминава през всички жизнени цикли. Така може да се види освен ежедневието на жената, която е стожер в семейството, но и магичната й роля. Жената-баба е възприемана не само като тази, която помага, но тя е и лечителката, баячката, тази, която изражда малките деца. Има специални празници за тези жени, както и за майката, която върти къщата. Интересно е изложбата да се види и на текст, за да се припомнят онези стари, незабравени векове наред предания, които са се съхранили. Жената е пазител на традициите. Важно е да кажем, че всички експонати от изложбата са притежание на музея..
Какви типове женски носии са показани в изложбата?
Тук са представени и сукманеният тип носии, и саичният тип. /Саята е тип рокля от плътна материя, обикновено е украсена с гайтани, носи се върху дълга риза/. От северната и южната страна на река Марица преобладават двата различни типа. Не е като в Северна България, където можем да срещнем двупрестилчените носии и разликите да са в начина на направа на носията и украсата. Тук имаме коренно различни видове дрехи, които се носят и са се запазили векове наред, въпреки че границата е една река.
С различни типове носии, престилки и традиционни кърпи можеха да се облекат и снимат посетителите на изложбата по време на „Нощта на галериите и музеите“ в Града под тепетата. И да се опитат да си представят един отминал патриархален свят, където освен семейни и социални, жената е имала обредни функции, спазвала е поредица от обичаи и правила.
Регионалният етнографски музей в Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от този тип. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава във възстановената Куюмджиева къща – паметник на културата от национално значение.
Освен с постоянната си експозиция и календар от тематични изложби, той е съорганизатор и домакин на традиционни фестивали ( фолклорен, на камерна музика, класическа китара), концерти, ревюта и постановки. Изложбата, посветена на чудния и сложен свят на жената-майка, баба, домакиня, невеста и годеница, може да бъде разгледана до 15 октомври. От 17-ти пък се открива нова експозиция – своеобразно продължение на „женската тема“ в етнографията: „Шевицата – богатство, сътворено от българката“.
Снимки: Регионалният етнографски музей – Пловдив
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори,..