Докато се чудим все по-често в какво време живеем, един от най-изтъкнатите и световно признати български скулптори Павел Койчев реши да покани публиката в своите „щастливи дни”. Само преди дни в столичната галерия „Райко Алексиев” той откри поредния си изложбен проект със заглавие „О, щастливи дни… ооо!”.
Нали знаете, това е по пиесата на Самюел Бекет „О, щастливи дни“, която много ме е впечатлила. Преди години Татяна Лолова я игра в Унгарския център в един чудесен спектакъл и с моята съпруга си казахме, че когато нещо хубаво се случи или си спомним за нещо много хубаво да си казваме „о, щастливи дни”. И така до днес. А трите О-та, които виждате в заглавието на изложбата са от мен. Те са като стон, вопъл, защото когато си най-щастлив ти минава мисълта, че това щастие ще свърши. Тези три о-та са като ехо от щастието, което е било и не бива да забравяш. – разказва Койчев.
Неговото ехо на щастието в проекта е пресъздадено по един интересен начин чрез връщаме към миналото и спомена с помощта на детските рисунки на неговите деца и внуци, спуснати от тавана на галерията. Те се явяват съавтори на изложбата и Павел Койчев с усмивка се замисля, че не е искал официалното им разрешение да ги използва, но се надява да не го съдят, защото все пак са семейство.
Показвам общо осем скулптурни фигури и детски рисунки. Шест от фигурите са на малки деца, на двете ми дъщери и четиримата ми внуци, които „летят” в пространството, с окачени черно бели фотографии и между тях, като снеговалеж, са разположени детските им висящи рисунки. Две големи легнали фигури, мъжка и женска, и в тях може да се припознае всеки родител – всички майки и бащи, дядовци и баби, затова на тях не съм поставил снимки. Детските рисунки бяха много важни за мен, защото това е абсолютната чистота в изкуството. На всяко дете, до предучилищна възраст, държа да отбележа, че преди да бъде поето от образователната и социална система, рисунките са гениални. Тук може да сложа рисунки и на други деца на възраст между 3 и 4 години, не само на моите, и те ще бъдат все така великолепни.
„О, щастливи дни” може да бъде разгледана до края на месец ноември. Павел Койчев има и много ясен отговор на въпроса „Кой иска да види експозицията му?”:
В тази изложба искам да се обърна към абсолютно всеки и да му припомня щастливите му мигове и дни, защото всеки има такива. Посвещавам изложбата на всички родители, деца и внуци.
Павел Койчев казва, че не следи броя на изложбите си. Горе-долу от 1989 година насам трябва да са 24-25. Но държа да отбележа, че всичките те са много различни – с различни теми и пластични решения – споделя творецът.
През 2002 година заедно с колегите си Греди Асса и Хубен Черкелов представиха България на Международното биенале във Венеция. През 2008 година той създаде еко къщата-скулптура „Градежът” в село Осиковица, а това лято заедно с мецената Мирослав Михайлов направи на същото място галерия на открито „Оригиналите”. В парка, между дърветата, Койчев експонира едни от последните си творби със заглавие „Явления и изкушения”. Днес шест месеца по-късно отправя поредното си пластично предизвикателство – нека помним щастливите дни. А как ще продължи творческата си приказка скулпторът?
О, не обичам да говоря предварително за работите си. Имам две три хрумвания, но още не съм почнал да работя по тях, защото не обичам едновременно да правя няколко проекта. Като се захвана с една задача трябва само нея да правя и съзнателно не искам да се разконцентрирам, защото и без това силите ми не са колосални, и ако започна да ги разпилявам няма да е добре.
Снимки: личен архивИстория като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..