Хлябът е символ на дом, огнище, любов, мир, а освен да ни засити, той може и да ни помогне. Чрез месене на хляб създаваме уютна и приятна обстановка за хората – казва Здрава Воденичарова, координатор към мрежа „Хлебни къщи”, които организират набиращата популярност в България Хлебна терапия. „Хлебните къщи” са иновативни общностни центрове, които приличат на читалища. Чрез творчески методи, свързани с месене на хляб или правене на сладки, се сплотяват различни групи от хора, със специални потребности, увреждания и трудности. Основател е д-р Надежда Савова-Григорова, културен антрополог и изследовател, чийто интерес към читалищата се превръща във вдъхновение. „Хлебните къщи” са 8 на брой в България, но те обвързват хора и пекарни от цял свят. Радио България присъства на хлебна терапия в София, която се провежда във фурна „НадЕжко”. За някои от успешните проекти ни разказа Здрава Воденичарова:

Имаме Bread building /вместо team building/, услуга за големи компании и екипи, които чрез месенето на хляб да постигнат по-добро екипно взаимодействие. Основен метод е и „Театър на трохите”. Хората създават представление по определена тема и собственоръчно замесват хляба през всичките му етапи. Всяка съставка обвързваме с определена метафора за живота като се опитваме да накараме участниците да направят своята асоциация към тази съставка, например, когато прибавяме солта и захарта, го свързваме с хубавите и с трудните мигове, със солените и сладките моменти в живота на човек. Имаме и метод за кариерно ориентиране, насочен към ученици и студенти. През замесването на хляб всеки споделя за каква кариера мечтае и критикува останалите градивно. Накрая всеки извайва желаната професия под формата на хляб. Други програми са „Пекарни без граници” и „Пекари без граници”, които помагат на хора от различни места да обменят опит и рецепти едни с други. Хлебната терапия е най-важната ни и най-популярна програма.

Хлебната терапия е безплатна и е насочена към хора в неравностойно положение – хора с различни увреждания, жени, преживели домашно насилие, групи със зависимости, деца без родители, хора от старчески домове, бежанци. Този терапевтичен метод дава шанс за развиване на въображението и социалните умения, стимулира движението, насърчава комуникацията между хората, а чрез нея и интеграцията на групи в обществото.

Работим с три постоянни групи хора с увреждания и с бежанци. Хлебната терапия развива фината моторика и успява да включи всички човешки сетива. Тя успокоява хората, те създават изкуство, докато извайват различни форми. Идеята, че сами приготвят хляб или както днес коледни сладки, е нещо много ценно за тях, защото от много места чуват, че не могат, а тук са в ситуация на можещи и на приемащи се един друг. Имаме хора с различни увреждания и доброволци, които ги подкрепят в работата. Ароматерапията също е много въздействаща. До момента сме имали и 5-6 групи бежанци. Преди месеци имаше жени от Афганистан, които  бяха толкова добри в месенето, че те учиха нас. Идеята е бежанците да излязат от центровете, в които са настанени, да се интегрират и да представят видове хляб от своята държава.

Според работещите по проекта, този вид терапия е подходяща за абсолютно всеки, който има желание да се „замеси”. Други проекти са: „Хляб на тъмно“, „Кухненска музика“, „Хлебна математика и граматика“, „Фурни на мира“. „Хлебните къщи“ са и социални – за работници се наемат хора, които в момента са в по-труден етап от живота си.

Ако опитате хляба, изпечен в някоя от „Хлебните къщи”, ще се съгласите, че той е изключително вкусен, замесен от чисти брашна и квас, отличаващ се с неповторим аромат. Носи ни носталгични спомени за детството, когато ни изпращаха до магазина за хляб, а ние изяждахме половината по обратния път. Сещаме се, че бабите ни казваха – Хлябът е най-вкусен, когато е споделен.

Снимки: Луиза Лазарова