Според народното вярване, на своя ден свети Тодор, яхнал белия си кон, отива при Господ да моли за лято. Като стигне при Господ, забива копието си в земята и връзва коня си за него. И понеже Господ винаги изпълнявал молбата му и изпращал лято, там, където било копието, земята се нагрявала и започвало да излиза пара. Затова от Тодоровден нататък денят започва да расте, а времето става все по-топло. Празникът е винаги в първата съботана Великденския пост, а народният обичай е съпроводен с много песни. В някои от тях се разказва как светецът обикаля полето. Преди това подковава коня си „на ливада, на зелена”, а сестра му стои до него и му подава златни клинци и сребърни плочи, за да подкове „добра коня” и му заръчва да обходи цялото поле и да набере росно цвете.
На Тодоровден почти всички обредни действия са насочени към плодовитостта при конете. И днес на много места жените месят обредни хлябове във формата на кон, подкова. Но съществува и традиция да се приготвят хлябове, характерни за големи народно-религиозни празници – боговици, краваи, колаци и др. На Тодоровден се раздават също варена царевица, жито, грах и др. Някога жените бягали, подскачали и дори имитирали цвиленето на конете докато обикаляли близките си и раздавали хляба и варивата. Това се прави, за да се осигури добър приплод при хората и конете.
В началото на ХХ век, в село, близо до гр. Смолян, Димитър Маринов е описал интересен местен обичай, наречен бекане. Още в петък жените слагали в паница грах, заливали го с топла вода и го поставяли пред иконата. Сутринта на Тодоровден, след църковната служба „домакинката със запалена свещ ще отиде да вземе паницата и ще даде по няколко зърна всекиму да ги изяде“ – пише етнографът. След това жената взимала шепа от граха, хвърляла нагоре и докато зърната падали, наричала за всеки от семейството, за кравата, кобилите, за всички домашни животни. При това „бекала” – т. е. след всяко наричане казвала „бе-е-е“. От разхвърляния грах момчетата си правели броеници и ги носели на калпаците си като пискюли, а момичетата нанизвали зърната на гривни и огърлици и ги носели през целия ден. В Софийско пък носели в църквата варена царевица, за да я прекади свещеникът, а след това хвърляли от нея по земята, а децата я събирали. Това се прави за здравето на конете.
През цялата седмица преди празника се пази строг пост, а на жените е забранено да се занимават с ръкоделие. „Таз неделя Тодоришка не се яде, не се пие, не се преде, не се тъче, не се крои, не се шие…“
В народните представи свети Тодор е покровител на животни, които са вредни за стопанството и опасни за човека – змия, вълк, къртица, мишка. Някога невестите разпръсквали царевица из градините, за да предпазят растенията от къртици. А мъжете препускат с коне из полето, тъй като поверието гласи, че където стъпи конски крак, къртицата няма да рови земята.
„С нова премяна и хранено конче“ на този ден младите мъже отивали на организираните надбягвания, наречени кушия или надбързване. Обикновено в състезанията участвали женени млади мъже и по-рядко момци. Счита се, че на този ден всеки, който има кон, трябва да го изведе и да участва в надбягването. Стопаните окичвали конете си с венци от здравец и кукуряк. Изкарването на конете до мястото на кушията и днес се прави с особена тържественост, със специални песни и инструментални мелодии. Когато надпреварата приключи, всички заедно се връщат в селището, а конят-победител води шествието. Някога момите и момците правели голямо хоро около конете и ездачите. Празникът завършвал у стопанина на най-бързия кон. Днес много българи почитат тези традиции. Тодоровден е и празник на всички, които носят името Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора и др.
Снимки: БГНЕС
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..