Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка 45 години следва мисията си

4
Снимка: nufi-bg.com

Националното училище за фолклорни изкуства – с. Широка лъка е специализирано училище, където даровити българчета получават професионално образование, както и познания за музикално-танцовите изкуства. Курсът на обучение е 5 години, води се от квалифицирани преподаватели, а след завършването му зрелостниците получават диплома за средно специално образование. Мнозина от тях продължават развитието си на успешни певци, инструменталисти и танцьори в академии и университети.

Наред с индивидуалните си  занимания по пеене, свирене на традиционни инструменти, народни танци, учениците участват в различните художествени състави: народен хор и оркестър, групи за автентичен фолклор и камерни формации. Така придобиват ценен опит в ансамбловото творчество, подготвят бъдещата си професионална реализация като диригенти, хореографи, автори на музика и танцови постановки. Със соловите си изяви певците и инструменталистите на НУФИ – Широка лъка са лауреати на редица конкурси, носещи имената на големи народни изпълнители. Сред тях са състезанията за певци „Радка Кушлева“, „Калинка Вълчева“, „Йовчо Караиванов“, за изпълнители на тамбура – „Руско Стефанов“, за гъдулари – “Янко Петров“ и др. През 2004г представителният хор на училището е носител на първа награда на конкурса „Светът в музика“ – Албена, и на „Сребърен делфин“ на международен конкурс в гр. Фивицано – Италия. Успешна световна кариера постигнаха бившите му възпитаници: Недялко Недялков – кавал, Васил Бебелеков – гайда, Георги Андреев – композитор и гъдулар, певиците Донка Колева, Нели Андреева, Валери Димчев – тамбура и мн. други.


За началото и развитието на специфичния образователния модел на обучение в годините споделя директорката на НУФИ Широка лъка – Стоянка Тенова.

СнимкаВ далечната 1971г. на 1 септември е създадено СМУ за народни инструменти и пеене в Широка лъка с мисията да съхранява, развива и популяризира българския музикално–танцов фолклор. Не мога да не отбележа първия директор на училището – проф. Константин Шопов и хората, които са в основата, то да бъде открито на 1 септември. Това са учителят от с. Гела Манол Радичев, също директорът на Горското стопанство, който приютява първите ученици. Първият випуск е приет без собствена сграда, но преди 45 години любовта и ентусиазмът са били толкова големи, че са накарали талантливи млади хора от цялата страната да се насочат към Широка лъка. Така те превърнаха в своя съдба изучаването на българския музикален фолклор. Искам да спомена и хората, които са участвали в първите приемни комисии: проф. Парашкев Хаджиев, директорът на Пловдивското музикално училище Анастас Маринкиев, проф. Манол Тодоров. Щастлива съм, че повече от 30 години работя в НУФИ. Започнах през 85г. като учител, а след 10 г. станах директор. През този период постиженията се множаха, благодарение и на екипа, който дава образование и професионална квалификация на талантливи деца. Мои колеги са и бивши ученици на гимназията. Такива са Соня Балабанова, Щильон Неделчев, Стефка Гайдева и др. Двама изключителни родопски гайдари са били учители Дафо Трендафилов и Михаил Калфов. На 7май от 18ч. ще отбележим с концерт 100-годишнината на Михаил Калфов. А на 29 април от 17ч,. в залата на НУФИ, ще свирят и пеят бивши и настоящи възпитаници и така ще поставим кулминацията в честванията на 45-годишнината... Преди това на 26 април, ще има концерт в АМТИИ – Пловдив. Горди сме, че нашите талантливи деца продължават традициите и не забравят училището, от което са излезли.

В звуковите файлове можете да чуете изпълнения на бивши възпитаници на училището.

Снимки: nufi-bg.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11
Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15