Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка 45 години следва мисията си

4
Снимка: nufi-bg.com

Националното училище за фолклорни изкуства – с. Широка лъка е специализирано училище, където даровити българчета получават професионално образование, както и познания за музикално-танцовите изкуства. Курсът на обучение е 5 години, води се от квалифицирани преподаватели, а след завършването му зрелостниците получават диплома за средно специално образование. Мнозина от тях продължават развитието си на успешни певци, инструменталисти и танцьори в академии и университети.

Наред с индивидуалните си  занимания по пеене, свирене на традиционни инструменти, народни танци, учениците участват в различните художествени състави: народен хор и оркестър, групи за автентичен фолклор и камерни формации. Така придобиват ценен опит в ансамбловото творчество, подготвят бъдещата си професионална реализация като диригенти, хореографи, автори на музика и танцови постановки. Със соловите си изяви певците и инструменталистите на НУФИ – Широка лъка са лауреати на редица конкурси, носещи имената на големи народни изпълнители. Сред тях са състезанията за певци „Радка Кушлева“, „Калинка Вълчева“, „Йовчо Караиванов“, за изпълнители на тамбура – „Руско Стефанов“, за гъдулари – “Янко Петров“ и др. През 2004г представителният хор на училището е носител на първа награда на конкурса „Светът в музика“ – Албена, и на „Сребърен делфин“ на международен конкурс в гр. Фивицано – Италия. Успешна световна кариера постигнаха бившите му възпитаници: Недялко Недялков – кавал, Васил Бебелеков – гайда, Георги Андреев – композитор и гъдулар, певиците Донка Колева, Нели Андреева, Валери Димчев – тамбура и мн. други.


За началото и развитието на специфичния образователния модел на обучение в годините споделя директорката на НУФИ Широка лъка – Стоянка Тенова.

СнимкаВ далечната 1971г. на 1 септември е създадено СМУ за народни инструменти и пеене в Широка лъка с мисията да съхранява, развива и популяризира българския музикално–танцов фолклор. Не мога да не отбележа първия директор на училището – проф. Константин Шопов и хората, които са в основата, то да бъде открито на 1 септември. Това са учителят от с. Гела Манол Радичев, също директорът на Горското стопанство, който приютява първите ученици. Първият випуск е приет без собствена сграда, но преди 45 години любовта и ентусиазмът са били толкова големи, че са накарали талантливи млади хора от цялата страната да се насочат към Широка лъка. Така те превърнаха в своя съдба изучаването на българския музикален фолклор. Искам да спомена и хората, които са участвали в първите приемни комисии: проф. Парашкев Хаджиев, директорът на Пловдивското музикално училище Анастас Маринкиев, проф. Манол Тодоров. Щастлива съм, че повече от 30 години работя в НУФИ. Започнах през 85г. като учител, а след 10 г. станах директор. През този период постиженията се множаха, благодарение и на екипа, който дава образование и професионална квалификация на талантливи деца. Мои колеги са и бивши ученици на гимназията. Такива са Соня Балабанова, Щильон Неделчев, Стефка Гайдева и др. Двама изключителни родопски гайдари са били учители Дафо Трендафилов и Михаил Калфов. На 7май от 18ч. ще отбележим с концерт 100-годишнината на Михаил Калфов. А на 29 април от 17ч,. в залата на НУФИ, ще свирят и пеят бивши и настоящи възпитаници и така ще поставим кулминацията в честванията на 45-годишнината... Преди това на 26 април, ще има концерт в АМТИИ – Пловдив. Горди сме, че нашите талантливи деца продължават традициите и не забравят училището, от което са излезли.

В звуковите файлове можете да чуете изпълнения на бивши възпитаници на училището.

Снимки: nufi-bg.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50