През изминалата седмица специалисти от УМБАЛ „Александровска“ и Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ оповестиха резултати от проекта „Развитие на ефективни програми за ранна диагностика на децата с аутизъм в България чрез прилагане на международни стандартизирани инструменти”. На година в България, приблизително 300 деца биват диагностицирани с аутизъм. Разпознаването на това заболяване, в ранен етап, и насочване към лечение е основна цел на здравното министерство. Проектът се изпълняваше в два етапа, в които специалисти от Швеция трябваше да запознаят и обучат български психолози, педиатри и психиатри с два инструмента, гарантиращи много точна диагностика на аутизма. Какви проблеми и трудности са срещнали специалистите при скрининга на малките пациенти и с какво този проект ще бъде полезен за тях, разказа проф. Надя Полнарева, ръководител на експертния екип.
Трябва да се направят усилия скринингът да стане стандартна процедура. В това отношение е работено, като има много преведени психологични инструменти, дори в рамките на този проект. Родителите все повече обръщат внимание на ранното развитие на децата, но това трябва да е приоритет и на личните лекари. Те трябва да бъдат екипирани с инструменти, даващи точни резултати, защото назначаването на такава тежка диагноза е крайно стресираща за родителите. От опита ни можем да заключим, че младите родители трябва да бъдат подкрепяни от личните лекари. Добро впечатление ни прави, че учителите в детските ясли и градини са много добре подготвени и са важен фактор в стимулирането на родителите да търсят ранна лекарска помощ.
Целият диагностичен процес при деца в аутистичния спектър е безплатен за техните родители, но той е осъществим само в системата на дадена болница. Доц. Димитър Терзиев, ръководител дневно отделение в Клиниката по детска психиатрия, обяснява каква част от лечението се поема от здравната каса и как протича то.
Родителите трябва да осигурят редовно водене на децата по време на дневната хоспитализация. Изследванията са психологични и психиатрични, като включват поредица от наблюдения. Финансирането се поема от Министерство на здравеопазването, което плаща на болницата за преминал пациент по болничната пътека. Тази дневна болнична форма е единствената помощ, която родителите могат да не заплащат. Разбира се, ако се ползва извън болнична психиатрична диагностична помощ и допълнителна терапия – тя се заплаща.
Снимки: alexandrovska.com и clinica.bgВ "България днес" на 21 януари разговаряме с Мария Янкова, програмен директор "Образование" в УНИЦЕФ–България за проекта на организацията, насочен към повишаване на качеството на образованието и грижата в ранна детска възраст. След това се отправяме към..
Предизвикателствата пред Европа и България обсъди новият български премиер Росен Желязков с българските евродепутати от всички политически групи в Страсбург. Премиерът се срещна днес с представителите на България в Европейския парламент преди началото на..
Новият министър на външните работи на България Георг Георгиев проведе първи телефонен разговор с Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката за сигурност на Европейския съюз Кая Калас. Той подчерта ангажимента на страната ни към..
Във вторник , 21 януари, в сутрешните часове на места в котловините и равнините ще бъде мъгливо или с ниска слоеста облачност. Минималните температури..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Пред Петото издание на Софийския икономически форум президентът Румен Радев заяви, че през 2024 г. демокрациите се възползваха от политическите и..