Една енергична жена от Бостън е може би най-запаленият изследовател на българския автентичен фолклор. Любовта на Марта Форсайт към него датира от времето, когато изучава руски език и литература в университета и се записва на курс по славянски фолклор. Нейна преподавателка я въвежда в автентичния фолклор от България. Марта е очарована – не веднага, но затова пък завинаги. Започва да посещава България през 1976 г., среща се и си сътрудничи с Вергилий Атанасов, Ани Илиева и други учени от Института за музикознание на БАН. Вергилий Атанасовя изпраща в софийските села Бистрица и Железница, както и във Велинград. В Бистрица Марта се среща със семейство Александрови, които познават местните певици и запознават американката с тях.

Направих първите си записи през 1978 г. на магнетофон за 48 долара. Но записите са добри. Разполагахме с 50-60 аудио касети за 3 месеца. Научихме са да не изключваме магнетофона, когато жените спираха да пеят, тъй като започваха да разговарят, да разменят мисли, а в един момент подемаха песента отново.

Аксиоматично е, че българският фолклор представя невероятно многообразие от ритми, мелодии и вокални техники. Марта Форсайт обаче е изследовател с много ясен фокус в своята работа:

Винаги съм се фокусирала върху двугласа. Имам предвид Шопско, Западните покрайнини, Пирин и Неделино. Имам чудесни приятели в тези места. През 1990 г. поканих Бистришките баби на 21-дневно посещение в САЩ. През 2000 г. мой приятел покани две 20-годишни момичета от Неделино. Те изнесоха концерти и работиха съвместно с две сестри-американки на същата възраст. През 2006 г. поканихме две жени от Драгиново. Те имат пекарна и когато работят до късно, много често пеят – и точно онези стари песни.

Днес, повече от 40 години по-късно, Марта Форсайт притежава внушителен архив. Изнасяла е лекции на различни конференции, а през 1996 г. публикува двуезичната английско-българска книга Listen Daughter and Remember Well („Слушай, щерко, и добре запомни“), посветена на песните на Линка Гергова.

Повече от всекиго другиго Марта Форсайтима отговор на въпроса защо чужденците са запленени от българския фолклор.

Трудно е да се каже. Според мен той е екзотичен от една страна, но от друга – магически! Тези ритми са странни, но след известно време започват да ти липсват, когато не ги чуваш. Не всеки обича да слуша автентичните селски песни. Аз не се занимавам с фолклорните обработки – те са красиви като музикални произведения, но това не е фолклор. Моят интерес е съсредоточен върху фолклора – върху онова, което хората създават сами и правят, без някой да им казва какво трябва да правят.

Снимки: личен архив