„Слънце на вярата”, „нашето ново Слънце“… Така наричат Христос авторите на богословски текстове още в първите столетия от новото летоброене. Знаем, че точната дата на Рождество Христово не е известна и до днес. В евангелието на Св. Лука се споменава мястото, където е роден Спасителят, а за годишното време може само да се гадае по някои елементи от разказа. За отбелязването на празника няма точни сведения преди III в. Според ранните източници, той е бил част от Богоявление (6 януари). Едва през IV в.Рождество Христово се обособява и започва да се чества като самостоятелен празник. Избрана е датата 25 декември заради близостта с времето на зимното слънцестоене – най-големият езически празник на римския култ към слънцето, практикуван до III в. Раждането на слънцето и победата му над мрака постепенно се изпълва с друг смисъл – чества се раждането на Младенеца, донесъл на хората надежда за просветление и ново начало.
В Новия завет е писано – когато се ражда Божият син, на небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел и се обърнал към пастирите, които пасели стадата си близо до Витлеемската пещера. Според евангелието на Св. Лука той казал:
Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята – мир между човеците, в които е Неговото благоволение!
Върху този евангелски текст е едно от най-известните рождественски песнопения „Слава во вишних”
В празничната литургия се отдава почит и на Божията майка, чрез която Божественият младенец се ражда в плът.
Тропарът на Рождество неизменно оглася православните храмове на празника, възхвалявайки светлината на познанието, донесено Христос, – „слънцето на правдата”.
С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!
Преди осем хиляди години, в района на днешното българско село Долнослав се заражда една от най-загадъчните култури на Балканите. В района на Асеновград , между равнината и планината, а рхеолози разкриват селищни могили с отпечатъци от..
На 22 февруари Православната църква чества Намирането на честните мощи на светите мъченици в Евгения, както и паметта на мъченик Маврикий и 70-те войни с него. Във време на гоненията против християнската вяра християните с опасност за..
Задушница е важен ден за много християни. На този ден поменаваме починали роднини и близки. Първата от трите Задушници за годината, известна още като Голяма или Месопустна задушница, се пада на съботата (22 февруари), преди Месни Заговезни в..
Днес е Неделя Сиропустна. Денят е познат сред българите и като Сирни заговезни или Прошки . Ядат се за последно мляко и млечни продукти, яйца и..
На 1 март Православната ни църква отбелязва паметта на света преподобномъченица Евдокия Илиополска. Света Евдокия била самарянка по рождение...