Преди осем хиляди години, в района на днешното българско село Долнослав се заражда една от най-загадъчните култури на Балканите. В района на Асеновград, между равнината и планината, археолози разкриват селищни могили с отпечатъци от праисторически живот от края на VII до средата на IV хилядолетие пр. Хр. Над 5300 находки ни позволяват да надникнем в миналото на една високоразвита и все още малко позната цивилизация. "До момента е проучен само най-горният пласт на Долнослав – това е селище от късната каменно-медна епоха. Но долу, в основата имаме още непроучени пластове от ранната новокаменна епоха" – казва Росица Миткова, завеждащ фонд "Праистория" в Регионалния археологически музей – Пловдив и добавя:

"Жилищата им са били изградени от забити в земята колове, преплетени с пръти и измазани с глина. Покривът е бил конструкция с гредоред. Някои от жилищата са били и на два етажа. В Долнослав са открити на пода дъски за изолация от влага и студ. Най-вероятно домовете на хората са били сходни на кирпичените къщи, които виждаме в наши дни в полето. 

Това са първите земеделци. Те започват обработката на земята с прости инструменти. С течение на времето, в каменно-медната епоха, вероятно използват и едър рогат добитък като впрегатна сила, за да обработват по-големи площи. За прехраната си те разчитат и на лов и риболов. Още от ранния неолит създават изящни съдове с полихромна украса, а в късната каменно-медна епоха се наблюдава стандартизация в производството на керамични, медни и златни изделия."

Археолозите попадат на сечива, инструменти, дребни пластични изображения на хора и животни, багрила, накити, предмети, свързани с култа и магията. Най-много са находките от късната каменно-медна епоха, която е в синхрон с Варненския некропол. Една от най-интересните хипотези свързва Долнослав с древни храмови центрове в Родопите, като Белинташ, където са се правели астрономически наблюдения. Намерени артефакти подсказват, че населението в района е познавало движението на небесните тела и го е използвало в земеделието и ритуалите си. А най-удивителното е, че Долнослав е по-древен от Троя и е съвременник на Шумер – две от най-значимите ранни общества в света, научаваме от Росица Миткова:

"Тези селища не са изолирани. Те са имали контакти и със Средиземноморието, и със земите на север от Стара планина, дори на север от Дунав, защото виждаме, че в късната камено-медна епоха се създава една обща материална култура. От Карпатите до Бяло море културата се унифицира, благодарение на металургични търговски връзки, довели до формирането на преддържавни обединения. Долнослав от каменно-медната епоха свидетелства за активен обмен на стоки и идеи – включително средиземноморски миди и златни предмети – което потвърждава ранното познаване на металургията."

Точните причини за унищожението на древното селище остават неизвестни. Според някои то загива в масов пожар вследствие на вражески нападения или вътрешни конфликти в края на каменно-медната епоха – съдба, сполетяла и други населени места в региона. Друга възможна причина е настъпването на значителни климатични промени, довели до пресъхване на водоизточниците и принудителна миграция на жителите.

Вижте още:

• Дуранкулак е капсулирал 7 хилядолетия европейска култура

• 5 факта потвърждават, че България е с една от най-старите култури в Европа

• Най-старият град на Европа край Провадия е бил „монетният двор” на Балканите

• Изящно гравирани съдове и фино изработени идоли – Козарева могила разкрива своите тайни

Снимки: БТА, Регионален исторически музей Стара Загора, Facebook /Долнослав