Вече 30 години Българският културен институт (БКИ) в Москва изпълнява своята мисия за популяризиране на българските културни достижения в Русия. Институтът е създаден през 1988 година, когато на 19 януари правителствата на двете страни подписват специална спогодба. От 2011 година насам центърът се помещава в сградата на Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература „М. И. Рудомино“.
Традицията на културните връзки е най-перспективната посока за развитие на двустранните отношения между Русия и България, категоричен е днес директорът на Българския културен институт Павел Васев. През тази година, когато двете държави отбелязват и 140 годишнината от края на Руско-турската освободителна война, в Москва ще се състоят множество събития с българско участие.
Ние тук можем да направим добро впечатление, да защитим позициите на българската култура само с върхови постижения, обяснява Павел Васев. Затова в началото на моя мандат се съсредоточихме върху работа с националните културни институти на България и, разбира се, не само с тях. В продължение на две години, заедно с акад. Пламен Карталов, работихме за гостуване на Софийската опера с „Пръстенът на нибелунга“ на Рихард Вагнер и с две балетни постановки, което ще се случи между 12 и 24 май. Разбира се, има и други събития, които са предмет на няколкогодишни усилия. Тук неотдавна беше директорът на Националния исторически музей доц.д-р Бони Петрунова. Музеят е пред сключване на договор с Третяковската галерия и би следвало от 6 юли до края на септември тук да бъдат представени изключителни образци на българската иконописна школа – икони от XIV-XV век.
Говорейки за събитията, върху които БКИ ще фокусира дейността си през настоящата година, Павел Васев акцентира и върху кинопрограмата, която Националният филмов център на България и Мосфилм подготвят по повод 140-годишнината от края на Руско-турската освободителна за България война. Домакин на прожекциите отново ще бъде Третяковската галерия в началото на март. Това са филми като „Време разделно“, „Героите на Шипка“ (руско-българска продукция), „Юлия Вревская“ на Никола Корабов. Специално за Никола Корабов, който е възпитаник на руската театрална школа, искам да кажа, че открихме в техния филмов фонд изключително добро копие на неговия филм „Свобода или смърт“, посветен на саможертвата на Христо Ботев. Този филм не видя екран в България, но е разпространяван в Русия и има много филмови копия с добро качество, дублирани на руски език.
Трябва да отбележа и една много силна изложба на Руския държавен исторически музей с участието на Плевенския военно-исторически музей с около 70 експоната. Изключително добре подредена и впечатляваща експозиция на историческа тема, която предизвика голям отзвук през 2017 г. Важно е да кажем, че миналата година – след 10-15 години отсъствие от Московския книжен панаир, успяхме да представим няколко български издателства. Експозиция ни беше озаглавена „О писменах“ и основен акцент в нея беше да се защити българският произход на кирилицата и глаголицата, като покажем какво се е създавало като писменост в българските манастири, в българските светилища и църкви.
Българската съвременна литература също прави опит да намери своя руски читател. В последните четири години БКИ в Москва подпомага издаването на два или три български романа в превод на руски език. Последните заглавия, които заложихме, са на Виктор Пасков "Балада за Георг Хених", "Невръстни убийства" и "Захвърлен в природата" на Милен Русков, които ще излязат към средата на тази година, казва Павел Васев, като споделя и най-голямото затруднение в тази насока – липсата на преводачи.
Иначе, интерес към българския език в Русия има – за това говори и фактът, че българска филология се изучава в няколко университета. Българският културен център от своя страна също организира курсове по български език:
Те са една много добра традиция. Годишно около 120-130 души завършват тези курсове и получават съответните сертификати за различно ниво на владеене на езика. Различна е характеристиката на хората, които посещават курсовете по български. Често това са хора, които имат собственост в България и са решили трайно да се свържат с нашата страна – аз познавам много такива хора. Има и други, които от научна гледна точка или заради някакви родствени връзки с България искат да владеят български език.
Снимки: bci-moscow.ru
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
Факултетът по изобразително изкуство при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" чества половинвековен юбилей с любопитна изложба, основана на студентски дипломни работи и творби на действащи преподаватели от университета в..