Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шепот от улицата… фотографиите на Николай Василев вдъхновяват литературни истории

Деветият конкурс за художествен анализ на фотография "Снимките говорят" отличи най-добрите автори

10
Снимка: Галерия София Прес

Когато различните изкуства влизат в съприкосновение, пораждат неочаквани неща. И нищо не е окончателно – думите доукрасяват образа, а възприятията политат към нови тълкувания и светове. Подобен опит, завръщащ ни в неотдавна отлетяло време, разкрива изложбата "Шум и шепот от улицата" върху емблематични творби от архива на фотограф художника Николай Василев.

В галерия-книжарница "София прес", заобиколени от изключителните фотографии на Николай Василев, Фотографската академия "Янка Кюркчиева" отличи победителите в деветото издание на конкурса за художествен анализ на фотография "Снимките говорят" 2025. Участниците бяха призовани да сътворят истории, вдъхновени от уловени мигове в градове от различни краища на света, на хора и епохи през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век.

Олимпия Николова и Антон Савов

"Много приятно впечатление прави, че участниците се отнасят задълбочено, аналитично, с особено чувство на концентрация и желание за разбиране на изкуството – казва Олимпия Николова, изкуствовед и член на журито на конкурса. – Именно това беше целта, когато приехме идеята на Денис Бучел, наш колега фотограф, да се провежда такъв конкурс. Има много различни интерпретации – от поетични импресии до хора, които доразвиват историята или пишат нова. Други пък анализират сюжета, героите, ситуациите в дълбока чувствителност и познание за времето и епохата."


Къща с фасада, облепена с некролози, и до нея щанд с вестници.

Този кадър от Драгоман вдъхновява победителя в конкурса арх. Катерина Мутафова да направи аналогия с прочутата мисъл на Васил Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме", но и да зададе бележещи битието ни въпроси: "Каква полза за живи и мъртви от вестници, в които няма истина?! Каква полза за същите от некролози за починали, които приживе не са били уважавани и почитани?"

Академията избира фотографиите на доайена в гилдията Николай Василев за тазгодишния конкурс не само от уважение към близо шейсет и пет годишния му творчески опит. "Успяхме да провокираме любителите на този различен формат да говорят с думи зад уловения от него образ", казва нейният председател Антон Савов и добавя: "Кадрите, стигнали до изложбената зала, показват и творчеството на Николай Василев, и истината, разказана както я чувстват зрителите пред неговите фотографии."

Носталгия по непознат/непознаваем свят, внимателно подбрани думи за хора в края на дните си или вече отлетели – понякога завръщането в миналото звучи в минорен лад. Ако застанем до произволна фотография обаче, тя може да ни отведе в най-различни посоки, стъпвайки на усещанията и въображението на текстописците.

Антон Савов

"Уловеният дух на различни, да ги наречем, епохи в широкия диапазон от време, в които са заснети кадрите, различни места и култури – на тази основа стъпват тълкованията на авторите, смята Антон Савов. – Николай Василев представя автентичен фоторепортаж от местата, които е обиколил, защото професията на фотожурналиста е точно това – да търси интересното във времето, в което самият той е бил свидетел на случката пред себе си, и да го запамети за поколенията напред. Що се отнася до формата "Снимките говорят", той цели да направи връзката между две абсолютно различни като подход изкуства, но и неразривно свързани, защото едното поражда другото и обратно. Знаем, че пишещите виждат образи в представите си, а фотографите улавят образи, които разказват, т.е. конкурсът е своеобразен мост между тях."

Когато подбира фотографиите за анализ, Николай Василев подхожда с идеята на тях да се случва нещо – например хора се отдават на любимото си занимание пачинко в игрален салон в Киото или новобранци на гара "София север" отпътуват за казармата.

Николай Василев

"Тук виждаме надпис "Скучната работа убива!" на плочките върху тротоара – спира се пред една от фотографиите авторът ѝ. – Това е автобусната спирка зад Софийския университет. Бях седнал на пейката и чаках някой да мине, за да не бъде само репродукция на нарисувания човешки силует и автора на текста. Един от участниците в конкурса задава въпрос, дали има такъв широк тротоар с необичайна настилка, за да е улица или площад, какви объркани мисли минават. Фотографията обаче понякога малко заблуждава – тротоарът никак не е широк, но се създава подобно впечатление."

Николай Василев застава пред още фотографии – "Развод на караула", по думите му, трудно би могла да бъде разбрана от човек, който не е служил в казармата. Учудващо обаче сцената, в която офицерът дава команда "Газ" заради нападение с химическо оръжие, е изтълкувана правилно от жена. Друг кадър пък струва тричасов престой в милицията за фотографа.

"Това е ноември или декември 1963-а в София – спомня си Николай Василев. – На халите е лапавица и аз излизам да снимам. Направих няколко кадъра на хората, как се блъскат да се качат в претъпкания трамвай, след което се обърнах и видях продавачка на лотарийни билети да се завива с някакви скъсани шалове. Докато насочвах апарата, двама цивилни милиционера от двете ми страни ме прибраха в столичното управление на МВР, където три часа ми задаваха един и същи въпрос: "Кой ти плаща да правиш такива снимки?" Слава Богу, не ми прибраха филма, та да може сега да видим снимката."

А дали има съвпадения между неговото възприятие за запечатаното на лентата и тези на авторите на историите?

"Да, те виждат какво има и по своему интерпретират видяното – отговаря фотографът. – Ще си позволя да цитирам Бърнард Шоу, който навремето, когато публикувал дадена творба, очаквал критиците да напишат нещо, за да разбере какво е искал да каже. Тук аз съм горе-долу в подобна позиция. Много ми е интересно, ще седна на спокойствие и внимателно ще прочета всички коментари – да разбера какво съм искал да кажа."

Ако си послужим с думите на прочутия американски фотограф Ансел Адамс, в една снимка винаги има поне двама участници – този, който я е направил, и този, който я гледа. Посетителите на изложбата също могат да добавят, макар и мислено, своите думи към изображенията в галерията.


Снимки: Диана Цанкова, Галерия-книжарница София Прес

По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Носиите на 17 държави представя фотоизложба в Бургас

Международната фотографска изложба "Националното облекло: извор на гордост и наследство" гостува в сградата на историческата експозиция към Регионалния исторически музей в Бургас (ул. „Лермонтов“ 31). Експозицията, организирана от Държавния..

публикувано на 04.09.25 в 08:05
Снимка: Facebook/The Mystery of the Bulgarian Voices

Магията на българските народни танци завладява Женева през есента

Фестивалът "Мистерията на Балканите" ще се проведе в Женева, Швейцария, от 8 ноември до 7 декември. Форумът ще събере артисти от България, Северна Македония, Крим, Румъния, Турция, Гърция и дори Украйна за поредица от концерти, срещи, конференции..

публикувано на 03.09.25 в 16:34
Снимка:  Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“

Дългият път на българския химн: изложба на връх Шипка

На 30 август, по време на Националното честване на 148-ата годишнина от Шипченската епопея се открива изложбата "Дългият път на националния химн" край величествения Паметник на свободата на връх Шипка. Точно на това историческо място, където преди..

публикувано на 30.08.25 в 10:10