Пословично красива е природата на Родопа планина. Едно от дивните ѝ кътчета е землището на Девин. Изключително е водното му богатство от лековити минерални извори – повече от 15. А от гледките на „Ягодинската пещера“, Чудните мостове, Триградското ждрело, „Дяволското гърло“, археологическите паметници на тракийската култура, спира дъхът на всеки природолюбител и турист. Не по-малко е чудото на родопската музика, с типичната за нея каба гайда. Това е характерният старинен инструмент за Родопите, отличаващ се с ниското си звучене. Интересно е, че се среща само тук. Вековна е традицията да се свири от стари и млади на каба гайда, която съпровожда и гласовитите родопски певци. Преди десетилетия в Родопите беше създаден световноизвестният оркестър „100 каба гайди“, често попълван от млади инструменталисти от района. Принос за приобщаването на съвременните деца към гайдата има ръководителят на детския оркестър от гр. Девин – Емил Чолаков.
Гайдарският състав е създаден в далечната 1956 г. от Апостол Кисьов, основателят на „100 каба гайди“. По същото време той поставя началото на първата школа в Девин, която обучава деца не само на гайда, но и на кавал, тамбура – инструменти, които също се срещат в Родопите. По-късно той се мести в Смолян, където също създава школа, както и ансамбъл „Родопа“. А в Девин негов последователи и ръководители са Стоян Юруков. Детският гайдарски оркестър през годините е ръководен и от известния гайдар Васил Бебелеков, заминал по-късно за САЩ, починал наскоро. Паун Кушлев също е бил преподавател, както и Манол Ташков, който е водил кръжоци в цялата Девинска община. От него аз поех гайдарския оркестър в началото на 90-те години на м. в. когато завърших НУФИ – Широка лъка. Ръководя го и до днес. С гордост мога да кажа, че до ден днешен не сме прекъсвали своята дейност. Мисля, че така ще бъде и занапред, за да съхраним и популяризираме гайдарството в нашата страна. Не пропускаме съборите на Рожен, в Копривщица. Ходили сме в Гърция, Испания. Участвали сме в рекорда на Гинес – „333 каба гайди“, с което много се гордеем. Едно от най-големите ни постижения е наградата от Министерството на културата за принос за опазване и популяризиране на националната културна идентичност и вписването ни в националната представителна листа за нематериалното културно наследство през 2016 г.
Една от най-красивите, вечни песни на България е "Зайди, зайди, ясно слънце ". Счита се, че като мелодия съществува от поне пет века. У нас е популярна с текст, който се среща в сборника от народни песни и стихотворения "Нова песнопойка", съставен..
Plovdiv Jazz Fest празнува тази година своя десети рожден ден с програма с някои от най-големите имена в света на джаза. Есенното издание ще огласи втория по големина град в България - Пловдив, от 1 до 3 ноември с общо шест концерта в основната..
Етноджаз формацията “Аутентик” (Outhentic) ще представи България на започващия днес в Кайро Международен джаз фестивал. Провеждането на известния музикален форум и участието на групата се осъществява с активната подкрепа на Посолството на..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма..
На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка..
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС, предава БТА. Класацията е датски..