Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Провиралките – народно средство за здраве и зачеване

БНР Новини
3
Провиралката над село Лиляч, в рамките на мегалитен комплекс.

България е малка по своята площ и на картата на Европа понякога по-лесно ще я разпознаете по фóрмата, но не и по името, което липсва. Обаче този, който опознае страната ни, няма как да не признае достойното ѝ място на европейския континент: заради богатата история, щедрата природа, пъстрите традиции и мистериите, които я обвиват. Една от тези мистерии са т. нар. провиралки – скални изпитания с лечебен ефект. Те са замествали отчасти слаборазвитата медицина в римско време и през османското владичество по българските земи. Популярни са и до днес.




СнимкаДумата „провиралка“ значи място в скала, през което човек се пъха и успешно минава от другата страна. Все още не сме намерили на други езици подобен термин, – казва Костадин Димов, който от години обикаля из България, издирва и се опитва да разгадае загадките на обредни скални обекти от древността. – Думата „провиралка“ на български звучи леко несериозно, но се оказа, че зад нея са мегалитните обекти с най-богато разпространение и уважение сред българите.

Тази традиция, популярна в България, може да е позната и в съседните балкански държави. Но в други точки по света няма сведения да е разпространена, твърди Димов. Той си обяснява широкото приложение на тази формула за здраве от древността с „Литиката“ на Орфей, който е познавал скалите, техните лечебни свойства и е засилил интереса към този вид обекти. Ванга също ги е използвала и е пращала хора в различни краища на България, където има провиралки. Истински дар за нас е, че:

Традициите в България са живи. Десетки хиляди на година минават през провиралките, колкото и странно да ми изглеждаше и на мен, – разказва Костадин Димов. – Най-известната, през която всички сме минавали като малки за преодоляване на страх, е провиралката в параклиса до Рилския манастир. Друга известна провиралка е в Крибул, където хората се провират за здраве и за зачеване.

Провиралката в Крибул преди да стане много популярна. Снимка: Антоанета Георгиева
Три са търсените полезни ефекти от провиралките. Първият е преодоляване на някакъв страх. Вторият, характерен може би за половината от тях, е за зачеване на жени, които нямат рожба. На някои места освен скалното изпитание има и извор с вода, която се пие или маже за подсилване на ефекта от камъка. Третото предназначение на тази древна „медицинска апаратура“ е за болести на двигателния апарат. Провирайки се, човек притиска болния кръст в камъка. Смята се, че при този своеобразен масаж се освобождава енергията на тялото и то се излекува.

Провиралка в Сливаровската пещера-светилище „Св. Марина”.
Не всяко място в скалите, през което може да се провре човек, се ползва за провиралка. Древните са имали ясна представа кое място с какво е силно. Популярни са ставали местата, доказали своя ефект. До някои от провиралките или в близост до тях има параклис, като например при с. Сталево. В чирпанското село Златна Ливада се намира най-старият действащ манастир в Европа – „Св. Атанасий“. Там в малка пещера е живял Свети Атанасий. Тази пещеричка днес е провиралка. Под манастира има лечебен извор.

Провиралката до село Сталево с параклиса (ляво, снимка Сребрин Сребрев) и провиралката в манастира „Св. Атанасий” в с. Златна Ливада.
Всяка провиралка си има своето предназначение в зависимост от мястото, геометрията, вида скали. Чудно ли ви е по какви белези се съди за древността на тези обекти?

В някои от провиралките се вижда полиране на камъка, което говори, че оттам са минавали хиляди тела. Не са ползвани само последните 20, 100 и дори 200 години, – убеден е Димов. – Това е много древна почит. Винаги са на някое свещено място, което е било светилище може би още от неолита, и което има някаква енергия – кристална, водна или газове, които излизат изпод земята, както е в местността Рупите при къщата на пророчицата Ванга.

Прочутата провиралка Свети Пантелеймон над Рупите. Снимка: Ваня Субашева
За да се постигне ефектът от преминаването през провиралката, се спазва ритуал, който понякога се превръща в истинско изпитание:

Ритуалът е – минаваш през мястото, помолваш се. Ако е за забременяване, го изпълняваш три пъти. След това се кръстиш и закачаш някаква твоя дреха като дар, който да поеме благопожеланията на боговете, в резултат на твоята молба към тях, – разказва Костадин Димов. – Някои от провиралките са на много трудни места. Такава е провиралката при село Стоманци в Източните Родопи. Тя се намира в скала, която е над пропаст. След като минеш през отвора в скалата, за да се върнеш, трябва да минеш през малко балконче – не повече от две педи широко, над пропастта. Жените, които минават  оттам три пъти, за да заченат, са много смели.

Провиралка до село Долно Дряново. Снимка: Милена Стефанова
Досега Костадин Димов и неговите съмишленици са установили общо 25 провиралки, на които обичаят е жив.

При добра организация в издирването, предполагам, ще изброим над 100 в България. Това е като поликлиника на древността във всеки регион трябва да има поне една такава, убеден е Димов. Той приканва всеки, който знае за такива места, да споделя, за да се популяризират и оживят, а тези, които имат нужда – може да намерят изцеление.

Снимки: личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Черна гора създава работни групи за туристическо сътрудничество с България

Министърът на туризма на Черна гора Симонида Кордич съобщи, че до края на месеца ще бъдат създадени работни групи, които ще работят по откриването на пряка самолетна линия между Подгорица и София и по комуникацията между министерствата на туризма в..

публикувано на 06.02.25 в 11:50

"Родопската гъсеница" – влакът, който пресича времето и планината

"Родопската гъсеница" – така наричат влака, който пълзи по склоновете на Родопите по маршрута Димитровград – Хасково – Кърджали – село Подкова. И не, това не е легендарната Теснолинейка , която се движи в друга част на планината, а съвсем..

публикувано на 24.01.25 в 10:20
Снимка: Регионален исторически музей - Русе

Скални църкви и най-големият сладководен аквариум – Русенският музей привлича все повече посетители

Все по-голям е интересът към експозициите и събитията на Регионалния исторически музей в Русе. За отминалите 12 месеца през музейните пространства са преминали 95 966 човека, което е с 5 209 души повече в сравнение с 2023 г. – съобщава на официалната..

публикувано на 19.01.25 в 09:15