Културните достижения на европейската цивилизация навлизат с устрем в новоосвободеното ни отечество и срещат радушен прием в сърцата на жадните за нови знания и преживявания българи. Как се заражда градската култура – с откриването на музикалните салони и възпитаването на изтънчен вкус, за всичко това разказва изложбата “Песента на дървото” в Eтнографския музей на Пловдив.
Магията на българската гайда, гъдулка и кавал, съчетана с изяществото на класическите музикални инструменти, пресъздава духа на следосвобожденска България, според организаторите на изложбата, която е част от събитията на “Пловдив – Европейска столица на културата”. До края на месеца зрителите ще се докоснат до някои от най-ценните притежания на музея и чрез тях ще научат как в градска среда традиционните инструменти биват изместени от класическите, навлизащи от Западна Европа.
В музея до първата гайда на прочутия изпълнител на родопската песен Георги Чилингиров може да се видят хармониумът на възрожденския деец Найден Геров, както и други европейски “пришълци” – струнните инструменти канон, цитра, цимбал наред с познатите цигулки.
Още в поробена България започва да се заражда ново градско общество, което е носител на друга култура и има нови предпочитания и музикални вкусове – продължава разказа си д-р Биляна Попова. – Страната ни се отваря към Европа – много търговци и занаятчии започват да пътуват, те закупуват от западните държави музикални инструменти и отварят музикални магазини. Европейската музика пък навлиза чрез емигрантите, чрез протестантските мисии със своите хармониуми, чрез българите, живели в чужбина. След Освобождението се завръщат и професионално подготвени музиканти, а с тях идват и първите майстори на класически музикални инструменти.
На сцената излизат и изключителни български солисти, образовали се в западни консерватории и желани гости в най-реномираните зали по света. Изложбата разказва за трима българи: Саша Попов – даровит цигулар и диригент и основател на Царския симфоничен оркестър, предшественик на Софийската филхармония; Васко Абаджиев – детето чудо на цигулката, провъзгласен за “Паганини на ХХ век”; Неда Фтичева – концертираща цигуларка и впоследствие учителка в Софийската девическа гимназия.
Концерти у нас са се изнасяли не само в залите, но и на баловете – добавя д-р Биляна Попова. – На тях са свирили както някои от гостите на бала, така и класически оркестри, следвайки строга програма. Започвало се е с полонеза, последвана от валс и, разбира се, се е завършвало с българско хоро. По онова време не е можело толкова бързо да навлязат европейските класически инструменти, затова и традиционните са продължавали да звучат и да си взаимодействат. Имало е дори оркестри, в които са използвали и гъдулка, и цигулка, както и други приличащи си инструменти.
Възстановката на две сватби – родопска и градска, с характерните за тях инструменти каба гайда и цитра, пък показва контраста между традициите и навлизащата в страната ни европейска култура.
Снимки: ethnograph.info и БТА
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...