Наричат я църквата на чудесата, защото помага на изгубилите надежда за изцеление. Издигната е в памет на Св. Антоний Велики в Мелник, известен с природните си забележителности и пивкото вино от един от най-старите български сортове – широка мелнишка лоза.
Мелнишкият храм е единственият у нас, който носи името на светеца-лечител, а редките стенописи в него го нареждат сред паметниците на културата с национално значение, като част от културно-историческия резерват "Мелник". Еднокорабната базилика е построена през 1846 г. Частично е опожарявана, но никога не е била разрушавана до основи, разказва отец Николай от Мелник и допълва:
Пресъздаването на домашната атмосфера и присъствието на ангелите и херувимите по стените дават на изгубените души силата и сигурността, от която се нуждаят. Неслучайно по средата на храма има специална плоча със знака на Св. Йоан Богослов – двуглав орел, който символизира духовните висини. Затова се смята, че именно там болните получават изцеление и облекчение на страданията си, вперили поглед в чудотворната икона на Св. Антоний. Иконостасът, също като стенописите, се различава от тези в другите черкви:
Той е дело на местен майстор – продължава разказа си отец Николай. – Не е дърворезба, а изрисуван в пъстри цветове. Вдясно от него е храмовата икона на Св. Антоний. Наистина нейното излъчване е много силно. Впрочем пред всяка една икона, ако се поклоним с вяра и чисто сърце, ще усетим въздействието ѝ. Както казват „Вярата е жива представа на това, което не се вижда и това, на което се надяваме“. Всичко идва от вярата в Бога, допълнена от молитвеното застъпничество на преподобния Антоний и върши т. нар. чудеса. Св. Антоний е бил египтянин и ако можем да обобщим най-важното за него е, че той е основоположникът на християнското монашество. Затова, че следвал богоугоден живот, Господ го дарява с лечителски способности. Неговият пример ни показва, че освен вярата са нужни и дела – вярата без дела е мъртва.
„Болестите ни се дават, за да се издигне душата“, така учи Църквата. Според все повече лекари, когато се разболеем, особено от тежка и нелечима болест, причината най-често се крие в начина на живот и душевните травми. Бог ги е допуснал за наше душеспасение, затова когато боледуваме тежко, нека се обърнем към Бог, а той после ще ни упъти как да се лекуваме, отбелязва отец Николай. По думите му в нощта на 16 срещу 17 януари храмът се изпълва с вярващи, които цяла нощ се молят за спасение и изцеление. На следващия ден, 18 януари, за празника на Св. Атанасий Велики отново има служба. Знаем, че Св. Атанасий е ученик на Св. Антоний, последовател е на неговото дело и наистина съчетаваме двата празника с тържествени богослужения. А пътя към душевния мир и спокойствие откриваме в пожеланието на отец Николай, което той отправя към всички вярващи:
Да се почитаме един друг, да си прощаваме и да правим на нашите ближни това, което искаме те на нас да правят. Да не забравяме Бога и да се уповаваме в Него. Когато имаме дадена просба, първо към Него да се обръщаме и най-вече да се обичаме едни други. Любовта прощава всичко!
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..