Стогодишнината от рождението на Дафо Трендафилов (17.01.1919-4.12.2010) е един от поводите да изразим благодарността си за светлата диря, която той остави. Неговата музика мигновено докосва душата и те отнася сред прелестите на Родопа планина. Мелодиите и хорàта на Дафо Трендафилов са образци на самобитния гайдарски стил, наследен от векове. Той е признат доайен на „старата школа“ на родопската каба (ниска) гайда, типична само за този край. Приживе е инициатор на празници, свързани с любимия инструмент.

Свидни спомени за прочутия си баща разказва неговата дъщеря Стефка Иванова:

Да, той беше прекрасен човек за нас, а за останалите – широко скроена личност. Има една снимка, която го олицетворява най-добре – на нея е с разтворени ръце, а в едната държи гайдата си. На никого не е отказвал да посвири – и на двама, и на 20 човека. Били сме в Гела, когато са идвали хора специално да го чуят и видят. Веднъж бяха дошли 2 – 3 семейства у нас, а той като им засвири, хората станаха на крака и се просълзиха – все едно слушаха химна. Специални групи идваха и от Пампорово да го видят, да го чуят. Много си обичаше гайдата. Обиколи половин Европа с нея.

Остани сбогом, стара планино!