За легендарния родопски гайдар Дафо Трендафилов - с любов и възхищение

Стогодишнината от рождението на Дафо Трендафилов (17.01.1919-4.12.2010) е един от поводите да изразим благодарността си за светлата диря, която той остави. Неговата музика мигновено докосва душата и те отнася сред прелестите на Родопа планина. Мелодиите и хорàта на Дафо Трендафилов са образци на самобитния гайдарски стил, наследен от векове. Той е признат доайен на „старата школа“ на родопската каба (ниска) гайда, типична само за този край. Приживе е инициатор на празници, свързани с любимия инструмент.

Роден в село Гела, Дафо Трендафилов още на 14 години започва да свири на воля из ливадите, когато повежда стадото на паша. Истинско щастие за младия музикант е удоволствието да притежава собствена гайда, изработена от големия майстор Тодор Шишков от с. Солища, с която остава да свири до края на живота си. Чест гост е на местните събори и сватби. Дафо Трендафилов е първият учител по каба гайда на първия випуск момчета, приети в Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“. И това е изключителен шанс за младите таланти да усвоят тънкостите на свирене на старинния инструмент. На педагогическата си работа той отдава повече от 20 години. Съосновател е на фолклорния ансамбъл с ръководител Манол Радичев в родното си село. Гайдарският глас на именития музикант се е извисявал на Рожен, на Копривщенските събори като солист и участник в оркестъра „100 каба гайди“. Бил е почетен председател на журито на илинденското гайдарско надсвирване в Гела. Дафо Трендафилов е признат майстор в изработването на гайди, много от които са собственост на запалени по българския фолклор чужденци.

Свидни спомени за прочутия си баща разказва неговата дъщеря Стефка Иванова:

Стефка Иванова: Страхотен човек беше…

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Да, той беше прекрасен човек за нас, а за останалите – широко скроена личност. Има една снимка, която го олицетворява най-добре – на нея е с разтворени ръце, а в едната държи гайдата си. На никого не е отказвал да посвири – и на двама, и на 20 човека. Били сме в Гела, когато са идвали хора специално да го чуят и видят. Веднъж бяха дошли 2 – 3 семейства у нас, а той като им засвири, хората станаха на крака и се просълзиха – все едно слушаха химна. Специални групи идваха и от Пампорово да го видят, да го чуят. Много си обичаше гайдата. Обиколи половин Европа с нея.

По време на неговите отсъствия майка ни го заместваше в селскостопанската работа, както и всички от семейството. При нас на празник, след вечеря извеждахме хорото на двора. Ако ни стане тясно, отивахме на ливадата да довършим веселбата. Веднъж в Гела дойдоха приятелски семейства. Решихме да излезем до Карлък (другото име на връх Орфей, втория по големина в Родопите). „Градските хора“ стигнаха до средата на пътя, а съпругът ми и татко, въпреки че тогава беше на 70 години, вече бяха на върха. Там на хоризонта видяхме две фигури, а в далечината звучеше гайдата. След това татко ми каза: „Исках да посвиря там, откъдето съм започнал.“ Наистина той като дете е свирил първо на пищялка, на кавалче, накрая с гайдата е извеждал овцете нагоре в планината. Страхотен човек беше…

За предстоящото гайдарско надсвирване в Гела, което традиционно се провежда през лятото, на Илинден, се предвижда тържествено честване на 100-годишнината от рождението на именития музикант. Близките му се надяват дотогава да излезе от печат биографичната книга, чийто автор е другата му дъщеря – Величка Стаменова, събрала семейни спомени и снимки на легендарния народен музикант.

Остани сбогом, стара планино!

Споделете

За легендарния родопски гайдар Дафо Трендафилов - с любов и възхищение

Още от категорията

Класикът на българската опера Парашкев Хаджиев и приказната "Имало едно време"

Световната опера очаква нов рекорд от българката Соня Йончева

Веселин Маринов с четири поредни концерта пред публиката в София

Българско Национално Радио