12-ата национална археологическа изложба “Българска археология 2018” бе открита в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките. Съорганизатори са още 19 музея в страната. Експозицията дава възможност да бъдат представени редица открития, които не са били „в светлината на прожекторите”, а всички представляват интерес, защото говорят за древни култури. Представени са 250 експоната от 23 обекта и постери за общо 50 проучвания от ранната праистория до Средновековието.

Сред най-интересните обекти е римският град-колония Улпия Ескус. Той е бил построен при устието на р. Искър в Дунав, днес при село Гиген, Плевенска област. Градът е имал важно място сред римските владения на Балканите. Преди основаването му на това място е бил разположен най-ранният лагер на римски легион на Долен Дунав (V Македонски).

Сред находките през 2018 година е мраморна глава на император, вероятно Аврелиан (270 – 275). Той стабилизира Римската империя като победоносно се справя с опитите на различни племена да нахлуят в Империята. Този император организира Долнодунавската войска и граница след изоставянето на провинция Дакия (в днешна Румъния) през III век.

През периода на Първата готска война (50-60-те години на III век) Ескус е опустошен и опожарен. Тогава Пети Македонски легион се връща в Ескус и това се случва при император Аврелиан. Така ръководителят на проучванията доцент д-р Гергана Кабакчиева обоснова хипотезата за „императорската” глава. Аврелиан контролира изграждането на лагерите и кастелите по Долен Дунав и посещава Ескус. Стиловите особености на скулптурното произведение също насочват към този извод. Главата от статуя е намерена само на няколко метра от залата за приеми на голямата резиденция, която е най-представителната сграда в Ескус от III в. сл. Хр. Не по-малко интересни са откритите архитектурни и строителни детайли от мрамор, свързани с ремонт на резиденцията в Улпия Ескус. Повод за него е посещение на император Константин Велики (306 – 337) в Ескус за откриването на мост през Дунава през м. юли 328 г. сл. Хр. Императорът-християнин наредил изграждането на моста, защото е смятал, че с „варварските” народи на север не трябва да се воюва, а да се търгува.

Емблематична за праисторията по нашите земи е селищната могила „Големият остров” при Дуранкулак, Североизточна България. Сред любопитните открития за живота през най-стари времена са пособията за татуиране – костна игла и хромелен камък за стриване на пигмент. Те са от епохата на ранния енеолит, т.е. около 4500 години пр. Хр. и са може би най-старите свидетелства за изкуството на татуировките. За сравнение, най-древните мумии с татуирана кожа са открити в Египет и са датирани след 3351 пр. Хр.

Изненадващи със своята красота и съвършенство са орнаментираните керамични съдове от Козарева могила, Югоизточна България. Особено като се има предвид периода на създаването им – края на V хилядолетие пр. Хр.

С висока артистична стойност са накитите, открити в късноантичната и средновековна крепост Букелон при с. Маточина, недалеч от днешната граница с Турция. Изящният сребърен наушник с позлата е от XIII-XIVв.

На изложбата за първи път е показана и една особено ценна стъклена чаша diatretum (съд, който се състои от вътрешна стъкленица и външна мрежа декорации – б.а.), която е открита още през 1960 г. край Ямбол. Този шедьовър не е предназначен за ежедневието, а за вечния живот, това е гробна находка от римската епоха, началото на IV век сл. Хр. Едва през последните години е реставрирана в Германия по проект на НАИМ. Според една от хипотезите, тя е създадена в Близкия изток – Египет или Сирия. Според археолога Марио Иванов, показателно за нивото на майсторите е техниката – „ажурна мрежа от цветно стъкло”, която е правена с допълнително изрязване между стената на съда и орнамента, един много деликатен процес.

Повод за организирането на изложбата бе Празникът на археолога – 14 февруари.

За нас, посветилите се на археологическата наука, това е възможност да се почувстваме едно цяло, да видим и уважим резултатите от труда на своите колеги и да си припомним, че изследването на нашето минало не е елементарна надпревара, а сложен процес, – сподели новият директор на НАИМ, доц. д-р Христо Попов.

Снимки: НАИМ, БТА и личен архив