Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Васко Кръпката разказва за турнето си в Австралия и Нова Зеландия и за 30 години от създаването на „Подуене блус бенд“

Снимка: plus.google.com

Бунтар, блусар, китарист и най-вече човек с голямо сърце – с няколко думи това е Васил Георгиев или добре познатият Васко Кръпката. Неговото „оръжие“ е песента. Чрез текстовете си Васко Кръпката винаги е бил и остава социално ангажиран. Така изразява своите мисли, бунта си срещу всичко, което лишава човека от неговата свобода и право на избор. Блусът е музиката, в която всичко мога да разкажа – често споделя музикантът. Той е сред хората, спомогнали много за големите политически и обществени промени, настъпили в България преди 30 години. По същото време, през есента на 1989 г., Васко Кръпката създава „Подуене блус бенд“. На 2 март, следващата година, е първият им концерт, който се провежда в…затвор. Оттогава групата има издадени 18 албума. По повод 30-годишнината, всички най-хубави и известни песни са издадени на двойна винилова плоча. Събитието ще бъде отбелязано на 24 април, с голям концерт в зала „Универсиада“ в столицата. На него Васко е поканил всички 25 музиканти, свирили в „Подуене блус бенд“ през годините. Има и 8 нови песни, които са в очакване да излязат на музикалния пазар в албум, наречен „Блус БГ“. През февруари (от 8 до 17.02) Васко Кръпката направи няколко концерта в Австралия и Нова Зеландия.

Много съм щастлив, че българите по света стават все по-задружни – казва той. – Имат свои клубове, в които се събират, правят все повече неща заедно, помагат си повече. Заминах за Австралия и Нова Зеландия по покана на Орлин Мирчев, който организира миналата година и турнето ми в САЩ. В Аделаида – един от градовете, в които сега свирих, се срещнах с потомци на първите българи, заселили се там, а те са били градинари. Това се е случило през 20 години на м.в. През 1949 г. те създават там първия български културен дом. Целта е била да има място, в което да се събират българите, установили се по тези далечни земи. Сега техните роднини говорят по-стар, архаичен български език. Бях много развълнуван. Въпреки че са родени в Австралия и нямат връзка вече с България, продължават да говорят езика ни и да спазват традициите ни. Там свирих на един български фестивал, който се казва Bulgarian Festival „Здравей“.


На моите концерти идваха интелигентни хора, които се интересуват от България и какво се случва тук. Те ме приемаха в домовете си и така имах възможност да видя наистина какво ги вълнува, колко са искрени и как въпреки всичко материално и нематериално, което имат, носталгията е огромна. Има един българин, който е направил невероятен джаз клуб в Аделаида. Останалите градове в които свирих бяха Брисбън, Сидни и Мелбърн в Австралия и Уелингтън, столицата на Нова Зеландия.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Рок певецът Тома събира своите "Белези" във втори солов албум

Още с появата си на българската музикална сцена преди почти 20 години, рок музикантът Тома Здравков ни спечели с автентичното си присъствие. Макар и посветен основно на рокендрол, пънк и кънтри звука, Тома винаги е бил далече от образа на лошо момче –..

публикувано на 11.11.25 в 10:15

С концерт на Ars Nova Napoli София чества 2500 години от основаването на Неапол

Вълнуващо преживяване предлага Европейският музикален фестивал на столичните меломани на 10 ноември. 2500 години от основаването на легендарния с красотата си италиански град Неапол ще бъдат отбелязани със специално събитие – концерт на формацията Ars..

публикувано на 09.11.25 в 10:05

Марин Големинов - "Нестинарка"

Завършена през 1940 г., танцовата драма е представена за първи път на 4 януари 1942-ра в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов. Либретист и режисьор е Хрисан Цанков, хореографията е на изключително талантливата Мария Димова,..

публикувано на 07.11.25 в 10:15