Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Домът на Ботев не е затварял врати от обявяването му за музей преди 75 години

Завещаното ни от Ботев е актуално и днес, казва Ася Николова

В Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България ви отвеждаме в неговият дом в Калофер, превърнал се в музей преди 75 години. Историята на къщата е интересна, а тя е част от музеен комплекс, обявен за паметник на културата, разказа пред Радио България директорът на музея Ася Николова. Проучвания на живописеца проф. Харалампи Тачев установяват, че къщите, в които е живяло семейството на Ботев са две, допълва тя:

Христо Ботев се ражда в сградата на старото училище, което се намирало около църквата „Света Богородица“. Членовете на комитета по възстановяване на къщата на Ботевото семейство преценяват, че мястото там е неподходящо за изграждането на музей. Затова решават да се възстанови къщата, в която той е живял най-дълго и я е наричал свой дом. Това е наследствена къща на майката на революционера Иванка Стайкова Дрянкова. Официалното ѝ откриване като музей е на 2 юни 1944 година и от тогава до сега тя не е затваряла вратите си. За съжаление много малко са останалите от семейството вещи. В къщата са експонирани чекръкът, на който баба Иванка е прела и една шевна машина, която ѝ е подарена.



На нея тя е шиела „на чуждите хора“, за да издържа семейството си заради заболяването на съпруга си и ранното ѝ овдовяване. Днес, с помощта на етнографски материали
, е пресъздадена семейната среда, в която е израснал Ботев.



На 2 юни 1926 година, когато в Калофер е отбелязана 50-ата годишнина от гибелта на поета-революционер, е открита т. нар. „Ботева градина“. Тя е създадена в дворното място, подарено на жителите на града за вечни времена от брата на Христо Ботев, ген. Кирил Ботев. Желанието на генерала било да се оформи красив парк, в който да се издигне паметник на неговия брат. Тогава е поставена и първата плоча, извън сегашния мемориален комплекс, на която са написани датата на раждането и смъртта на поета (6 януари 1848 г.-2 юни 1876 г.). По този начин се поставя начало на изграждането на музейния комплекс.



Свободолюбивият дух, пламенното отстояване на правдата и жертвоготовността бележат живота не само на Христо Ботев, но и на неговия брат. Генерал Кирил Ботев е участник в три войни – Сръбско-българската и двете Балкански войни и целият му живот, преди и след Освобождението на България, е посветен на каузата да брани род и родина.

Учи в Калофер, учителства известно време в село Голямо Белово разказва Ася Николова. В периода, в който заедно с другия брат на Ботев – Стефан и баба Иванка емигрират в Румъния, Кирил Ботев също учителства. Той участва и в четата на Христо Ботев. Преди сражението при Милин камък Кирил Ботев се загубва заедно с още двама четници и това го спасява, за да не се включи в битката, в която загива поетът. След това прави опит да се върне в Румъния, но е заловен и осъден. Тъй като по това време е малолетен, присъдата му е 15 години строг тъмничен затвор. След Освобождението Кирил се записва във военното училище и се посвещава на военната кариера.

Личности като Христо Ботев и неговият брат, ген. Кирил Ботев, са вдъхновяващ пример за младите хора днес. И макар често да възприемаме свободата за даденост, е добре да си даваме сметка за нейната стойност и жертвите, направени от нашите предци. Свободата дава възможности, но и много задължава – казва Ася Николова. – Всеки от нас трябва внимателно да прецени докъде се простира свободата и откъде започва свободията, която Ботев никак не е обичал. Ако по-често препрочитаме онова, което ни е завещал в своята публицистика и писма, там ще открием нашето съвремие.

Снимки: muzeibotev.com

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Пуснаха сребърен медал с театрална маска от Хераклея Синтика

Сребърен медал с изобразена древна театрална маска е създаден по повод откриването на античния град Хераклея Синтика край Петрич. Керамичната театрална маска от II-III век, която краси медала, е намерена по време на разкопки и е изложена в..

публикувано на 18.05.24 в 10:28
Участнички в конкурс за красота „Царицата на плажа“. 1936 г.

Модата от средата на XIX в. до средата на XX в. показва Държавният архив

"Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в." – под това заглавие Държавна агенция "Архиви" представя в експозиция с над 120 снимки и оригинални артефакти промяната в облеклото и аксесоарите в един от..

публикувано на 16.05.24 в 08:30

Празнуваме Томина неделя

С Томина неделя завършва Светлата седмица за православните християни. На този ден Църквата почита паметта на апостол Тома – един от дванайсетте Христови ученици, наричан Тома Неверни, тъй като се съмнявал във Възкресението. Когато мълвата за..

публикувано на 12.05.24 в 10:19