Съвместната българо-сръбска изложба, наречена „София и Белград. Археологически бисери“ могат да видят гражданите и гостите на двете столици до края на месец юли. В софийската градина „Кристал“ експозицията беше открита на 10 юни, а в галерията на Сръбската академия на науките и изкуствата /САНИ/ откриването е предвидено за 14-ти. С проявата се отбелязват 140 години от установяване на дипломатическите отношения между България и Сърбия и 15 от сътрудничеството между БАН и Сръбската академия на науките и изкуствата (САНИ) в сферата на археологията.
Изложбата е организирана в рамките на българо-сръбски трансграничен проект за проучване и представяне на археологическите култури на територията на двете страни, обяснява археологът Снежана Горянова, уредник от българска страна. Желанието ни е да сме извън музейната среда, т.е. археологията да излезе на среща с гражданите, а не само с активната публика, която би дошла да търси информация в музеите. Бихме искали жителите на двете столици, които все по-често си гостуват, да видят нещо от миналото и на другия град и да познават балканското ни минало, доста общо, но и с доста различия.
Археологическите открития от двете столици стигат до гражданите по идея на Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките и Сръбската академия на науките и изкуствата. Какво от откритията на сръбските археолози представлява интерес за учените у нас?
Белград от късната епоха е много по-различен от София, обяснява Снежана Горянова и уточнява: Под късна епоха имам предвид периода на Средновековието и Османския период, тъй като съдбата на Белград е на границата между османския и европейския свят, има чести смени на властите там. В този период градът се развива много активно, и то поделено между тези два свята, а строителството и укрепването на града се извършват и от едната и от другата страна. Заедно с това Белград има и знакови обекти от праисторията, от античния Сингидунум /така се е наричал Белград в Римската епоха/. Така че наблюдаваме цялостното развитие от праисторията до съвременната история както в Белград, така и в София. Макар силните периоди да са различни в двата града, имаме възможност за добра съпоставка. А връзката между тях е път, съществуващ от хилядолетие, известен днес като диагонален път от Европа към Константинопол /Via Diagonalis/, в който днешните Белград и София винаги са били важни пунктове.
В центъра на Белград започна едно значително строителство - така наречения проект „Београд на води“, дали сръбските археолози имат нови находки в тази зона?
Все още са в началото, надявам се да имат добри резултати там. През последната година имат много сериозен резултат на един от централните белградски площади пред Народния музей, където беше разкрита така наречената „Вюртембергова порта“ и вероятно останки от по-ранна порта от античността.
Що се отнася до научните контакти между археолозите от двете балкански държави, Снежана Горянова казва:
Да, ние имаме доста добри контакти, особено в последните 15 години. Познаваме се добре, те са запознати с нашите последни изследвания. При провеждането на една конференция на Археологическото дружество в Пирот, посетиха София и бяха наистина впечатлени от това, което представлява градът ни по отношение на археологията.
Снимки: БГНЕС
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..