„Душата си влагам в пеенето“ – така приживе Соня Кънчева споделя своето призвание към народната музика. А фактите са красноречиви – с изящния си, чувствен глас, тя дава нов живот на повече от 500 песни от Североизточна България (Варненско, Шуменско, Великотърновско), 270 от които са регистрирани във фонда на БНР. Музикалната ѝ памет е запазила в години тези образци, които е научила от местни гласовити певци, без да разполага с модерна звукозаписна техника. Истинска класика са песните ѝ: „Любе, любе, първо любе“, „Янкин брат Янки думаше“, „Манучкината майка“, „Теньовата стара майка“ и много други.

Соня Кънчева е родена в Провадия преди 90 години. Наследява музикалната дарба от майчиния род, известен с лични певици. Детските и ученическите ѝ години преминават сред песните на нивите, из двора, вкъщи, градските и гимназиалните тържества. По време на обучението ѝ в медицинския техникум във Варна, по-късно и в шуменското село Осмар, Соня Кънчева се впуска в художествената самодейност като солистка и ръководи народен хор, основан по нейна инициатива. През 1951 година е одобрена от комисия в град Преслав за записи в БНР, а след преместването ѝ във Варна, гласът ѝ зазвучава и по местното радио.

Певицата има шанса видните композитори Филип Кутев, Христо Тодоров, Стефан Кънев, Николай Кауфман да обработят репертоара ѝ. В периода на усилената си звукозаписна дейност Соня Кънчева не забравя съвета на музикалния редактор от БНР Георги Бояджиев: „Соня, не учи посредствени песни. Научи се да отделяш зърното от сламата!“

През 1970 г. Соня Кънчева е назначена за солистка на Радио Варна и там разгръща своята концертна и звукозаписна дейност. През 2003 година издава книгата „Песните на моя живот“, където включва около 200 песни от личния си фонд, нотирани от нейната внучка Соня Кънчева, продължила музикантската съдба на своята баба, но като изпълнител на класическата китара.

Аз наричам моята баба „мамето“, защото майка ми е починала когато съм била на три години, а батко ми – на осем. – разказва внучката.

Тя пое изцяло грижата за нас двамата и ни отгледа като майка. Тя ми е два пъти майка – съдба… Беше много силен човек, сърцат. Никога не се предаваше, постоянно пееше, подготвяше песните, които трябваше да запише за БНР, БНТ, упражняваше извивките, текстовете. От нейното пеене неусетно заобичах народните песни, обичам ги до днес. Не само народната музика, а въобще музиката. Имаме записани с нея и дуети, тя пееше първи глас, аз - втори. Помня и завета ѝ, когато се насочих към музиката: „Сонче, ако не си достатъчно талантлива, по-добре не се захващай с музиката, защото това е професия, изискваща много усилия и талант. Без тях няма да успееш“. Аз завърших музикалното училище във Варна със специалност класическа китара. Мой преподавател беше Любен Харалампиев, който създаде варненската китарна школа, известна по цял свят. Аз съм лауреат на два национални конкурса и три международни по класическа китара. Не се занимавам с преподавателска работа, свиря в чужбина, изнасям концерти. Благословен човек съм, че „мамето“ беше до мен в този живот. Възпита и създаде ценностната ми система – да бъда себе си, да не се осланям на помощ от други, да вярвам на себе си, да уча, да чета, да се усъвършенствам. Тя правеше същото. Когато учех в Музикалното училище, започна с мен да изучава теория на музиката, научи нотите на виолинов ключ, на басов ключ, образова се заедно с мен. Беше много интересно да нотирам бавните ѝ песни - истинско предизвикателство за всеки, захванал се да нотира. И до днес свиря много пиеси на фолклорна основа по мотиви от репертоара на „мамето“.