През 2017 г. България и Северна Македония подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Оздравяването на отношенията е задължително условие за започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. С договора бе създадена Съвместна комисия по историческите и образователни въпроси, за решаване на споровете в общата история на двете съседни страни. Комисията постигна напредък за Средновековието, но работата ѝ блокира при обсъждането на модерните времена. Българският външен министър Екатерина Захариева, поиска напредък от историците, за да се отворят европейските перспективи пред Скопие. За работата на Комисията разговаряме с нейния член проф. д.и.н Иван Илчев.
Срещу нас са хора, които са се изграждали като професионалисти 20 - 40 години. За тях не е лесно да се обърнат и да признаят това, което пише в изворите, – обяснява трудността проф. Илчев. – В Македония, в която се провежда една определена политика в продължение на 100 години, да застане един политик срещу тази наложена тенденция е твърде опасно за неговото политическо бъдеще. Това, което президентът на Македония Стево Пендаровски направи с Гоце Делчев, беше една огромна стъпка напред. Каза, че Гоце Делчев е българин. Разбира се прибави, че се е борил за самостоятелна Македония, което обективно погледнато е вярно, доколкото водачите на ВМРО нямат надежда, че Македония може да бъде присъединена към България и са виждали бъдещето ѝ по-скоро като една автономна държава.
Има ли някакъв опит в ЕС при решаването на сходни спорове?
Случайно разбрахме, че към македонската комисия за консултанти са назначени двама западни специалисти. Аз винаги съм подчертавал, че не може да се правят паралели между прочита на историята, който направиха Германия и Франция, от една страна, и Германия и Полша от друга, защото там става въпрос за абсолютно различни народи, за абсолютно различна история. Докато при нас става въпрос за един народ, който във времето, за съжаление, по политически обстоятелства се е разделил на две. Ако правим паралели, те могат да бъдат между Гърция и Кипър, между Румъния и Молдова, между Албания и Косово, между Сърбия и Република Сръбска, между Хърватия и Хърватско мюсюлманската федерация.
Българският външен министър постави условие до края на годината да има прогрес в работата на комисията. Постижимо ли е това?
Аз лично бях решил да подавам оставка, заради протакането от македонска страна. След последното заседание нещата малко се промениха, – казва проф. Иван Илчев.– Не можем да решим въпроса и да се подпишем, че ето на, сложили сме фундамента на историческата истина. Историческата истина за съжаление е твърде гъвкава, поддава се на различни интерпретации. Например македонските членове на Комисията опитват да действат с едни постмодернистки аргументи, как в Средновековието нямало етноси в съвременния смисъл. Но има достатъчно добро самосъзнание в жителите на средновековна България. Те са знаели, че са българи. Ето, за цар Самуил примерно казаха, че е български цар, но вероятно не е бил българин. Българската историография не го оспорва. Има мнение, че вероятно има и арменски произход. Това няма никакво значение за държавата. Че да не би цар Фердинанд Първи да е бил българин? Но той е княз и после цар на България. По същия начин, както Самуил е цар на България, не на Македония.
Не съществува ли опасност след време вашите колеги от Северна Македония да кажат – ние бяхме подложени под политически натиск и да се отрекат от вече договореното?
Договорът е от 14 точки и близо 45 подточки и алинеи. От тях една единствена е заработата на Комисията и всички са се вторачили в нея. Още на първото заседание казахме, че учебниците по история са изключително важни, но не по-малко важна е медийната среда. В Македония медийната среда по думите на посланик Ангел Ангелов е относително по-добра. В смисъл, че се появяват по-малко антибългарски публикации. И това е окуражаващо, донякъде. Но средата трябва действително да се промени. Мисля, че пътуването между двете държави е изключително важно и на това трябва да се обърне основно внимание – на инфраструктурата. Защото за съжаление, когато ходим на заседанията в Скопие, пътуваме 5 часа разстояние от 208 км. Ясно е, че при тези пътища трудно се постига много добър обмен между хората. Икономически също. За съжаление първото тримесечие на тази година има спад в икономическите взаимоотношения, въпреки всичките декларации. Наблюдава се спад и в туристическите пътувания.
“ГЕРБ, опакован с Пеевски – с тази комбинация няма как да работим” – това заяви пред журналисти бившият премиер Николай Денков преди заседанието на Националния съвет на “Продължаваме промяната” и добави: “ Видяхме какъв е резултатът от този тип..
Най-високото виенско колело в страната ни ще се извисява над Плевен, съобщи областният управител Николай Абрашев. Съоръжението ще бъде построено в многофункционален комплекс близо до парк “Кайлъка”. “ В проекта е предвидено да бъде изградено виенско..
Очевидно е, че има нещо нередно в начина, по който бяха проведени изборите, заяви пред БНТ вицепрезидентът Илияна Йотова. Преди няколко дни тя определи избраното на последните избори Народно събрание като “ нелегитимно ” заради многото сигнали за..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..