В средата на жаркия месец август народът ни почита Божията майка. Денят на нейното успение (заспиване) е сред най-тачените по българските земи. Три дни преди да приключи земният ѝ път, докато се молела, ѝ се явил Архангел Гавриил. Той възвестил на Дева Мария, че предстои духът ѝ да се пресели в Небесното царство. Легенда разказва, как всички живи апостоли са се събрали край смъртния одър на Богородица, само апостол Тома закъснял. И когато след три дни той поискал да се поклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където е била положена, е останала само погребалната ѝ плащаница. Светата Майка била възкръснала, подобно на Божествения си син.
На Успение Богородично /15 август/ вярващите се стичат в храмовете, за да се помолят пред иконата на Божията майка за здраве, за изцеление, да ги благослови с потомство и любов. В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Дева Мария, се устройват общоселски събори. Приготвя се и курбан, който се раздава на множеството, събрало се в двора на църквата.
Повече от сто са храмовете в България, които носят името „Успение Богородично“. Сред тях е и черквата в родопското село Широка лъка.

„Тази чудна църковна светиня е дело на цяло село, което за 38 денонощия я изгражда, под вещото ръководство на Тодор Паламарчов за чест, слава и безсмъртие на селото и народа“ - гласи надпис, разположен отляво на църковния вход.

Местната турска власт /в този период България е под Османско владичество - бел. ред./ е създавала проблеми при съграждането на  този храм и народното предание разказва, че всъщност хората са имали 40 дни, в  които да построят и да покрият храма. Ако успеят да влязат в рамките на този  срок, ще имат право на храм, ако ли пък не, храмът трябвало да се разруши.  Доколко това е истина – трудно е да си го представим. Дори и днес, със  съвременните технологии, изграждането на такава колосална сграда е  предизвикателство. Но също така не трябва да подценяваме вярата у хората,  понякога тя наистина може да доведе до чудеса. В преданията ясно се споменава,  че става въпрос за денонощна работа, така че може и да е възможно, казва  отец Иван Марински, който служи в храма.
Благодарение на неуморния си  труд и силна вяра, широколъчани построили своя духовен дом през 1834 година.  Постройката е дълга 19 метра и широка 12 м., а стените са с дебелина 1 м. Иконостасът  на черквата е уникален по стил, изрисуван от ученици на самоковските живописци  Димитър и Захарий Зограф. 

Осем шестметрови колони подпират покрива от каменни плочи. Вратите са масивни, обковани с желязо, „за да не може куршум да ги прониже“.
Храмът „Успение на Пресвета  Богородица“ е осветен през 1835г. и е част от цялостен духовен архитектурен  комплекс. В непосредствена близост до него е издигнато килийно училище, чиято  сграда днес е обект на реставрационни работи. 

Това е първото училище в Широка лъка. Целта е то да бъде възстановено в неговия автентичен вид – обяснява отец Иван. Висок каменен зид огражда постройките и ги предпазва от водите на Широколъшка река, която преминава през селото.
Днес, в съхранените автентични  родопски къщи на селото, разположени амфитеатрално от двете страни на реката,  живеят по-малко от 500 човека. По време на големите православни празници  старинната черква се препълва с вярващи. – В  обикновения неделен ден, човек може да прецени действително колко хора в дадено  населено място живеят вярата си – уточнява отец Иван Марински.
Съгласно православието, религиозният живот е богослужение. Богослужение има в тази църква, но нямаме неделно училище. Една от причините е, че аз не служа само тук и действително понякога времето ми е малко. Има и втора причина - просто няма деца. Това е малко населено място и трудно се поддържа стандарт, който да накара младите хора да останат да живеят и да отглеждат своите деца тук – казва свещеникът и допълва: – Тази централизация на хората около големите градове е нещо логично когато няма поминък. Мисля, че това е естествен процес, който се случва не само в България. Моите наблюдения са от църквата - направих 11 години откакто служа тук и ще ви кажа, че преди 11 години в неделния ден на богослужение имаше 30-40 човека, а сега са между 5 и 7. Да, това говори много.
През 1018 г. след половинвековна борба Първото българско царство е завладяно от Византия. Въпреки многото въстания на българите властта на Константинопол продължава почти два века. През есента на 1185 г. или началото на 1186 г. в Търновград е..
На 26 о ктомври, Димитровден, възпоменаваме свети великомъченик Димитрий Мироточиви и преподобна Димитра Киевска (Доростолска). Великомъченик Димитрий е роден в Солун, родителите му, тайни християни, го кръстили и наставляват във вярата...
На 25 октомври Православната църква възпоменава светите мъченици Маркиан и Мартирий. Двамата служели в катедралния храм в Константинопол – Маркиан бил четец, а Мартирий – иподякон, и същевременно били секретари на патриарх..
"За мен периодът от Освобождението до 1944 г. е изключително важен и ценен, защото смятам, че тогава България е била на прав път в своето развитие. Имало..
На 3 ноември възпоменаваме преподобни Пимен Зографски , наричан още и Софийски. За живота и делото на св. Пимен знаем от достигналото до нас житие,..
На 4 ноември възпоменаваме преподобни Йоаникий Велики, както и светите свещеномъченици Никандър, епископ Мирски и презвитер Ермей. Свети..