В съвременния свят, когато материалното измества духовното, размислите за спасението на душите остават някак на заден план. Постоянната надпревара с времето и неизменните задачи заглушават повика на душата, която се задъхва от бесния ритъм на ежедневието.
И ето идва Задушница, когато спираме за миг и оставяме работата и светските грижи, за да поменем починалите – да запалим свещичка и да раздадем милостиня в тяхна памет. Чрез милостинята добавяме добри дела, които помагат на душите да достигнат до спасението.

В календара на Българската православна църква Задушниците са три и винаги се отбелязват в съботите – преди Месни заговезни на Великия пост, Петдесетница и Архангеловден.
Архангелова задушница е последната за годината и е наречена от народа ни "мъжка", в памет на загиналите защитници на земята ни.
Задушниците напомнят за дълга ни към починалите – миг, в който да се отърсим от суетата и преходното, с мисъл за безсмъртната душа. За живите винаги има надежда да открият пътя на спасението, но за мъртвите упованието са техните близки, които с молитвите си могат да помогнат на душите им.

Най-силната молитва за починалите е по време на Литургията, когато свещеникът отделя късчета от просфората за живи и покойници и ги поменава поименно. Накрая всички късчета от просфората се събират в светия Потир с Кръвта Христова. Затова преди службата имената се записват, за да може свещеникът да ги помене в олтара и чрез Божията благодат да се осъществи утешителна среща между починалите и техните близки. Така всяка молитва се превръща в лъч светлина, дори и за душите, потънали в мрака и скръбта.

В съботата на Задушница също се извършва Света Литургия, но тя е Заупокойна, а след нея е общата панихида за починалите, като се споменават и душите на тези, за които няма кой да се моли.
На обща трапеза в храма близките на починалите поставят варено жито, което символизира смъртта и възкресението за вечния живот, хляб и вино, както и плодове. Освен помежду си, в храма, участниците в молитвата раздават от храната на бедни и гладни, като милостиня, с надеждата "Бог да прости!" греховете на починалите.

Снимки: БТА, БГНЕС
История, продължила 5000 години се спотайва в руините на средновековната крепост "Ряховец", чиито активни разкопки започват преди 10 години. По този повод на 17 ноември Историческият музей в град Горна Оряховица откри изложба, в която снимков материал..
На 26 ноември Църквата възпоменава свети Стилиан Пафлагонийски, преподобни Алипий Стълпник и преподобни Яков Отшелник. Св. Стилиан Пафлагонийски е почитан като покровител, пазител и лечител на децата и техен застъпник пред Бога...
На 25 ноември възпоменаваме свети Климент, папа Римски, пръв епископ на Сердика (дн. София). Почитаме още свети Климент, архиепископ Охридски и свети Петър, епископ Александрийски. Климент, папа Римски , основател на Сердикийската църква и..
На 25 ноември възпоменаваме свети Климент, папа Римски, пръв епископ на Сердика (дн. София). Почитаме още свети Климент, архиепископ Охридски и..
На 26 ноември Църквата възпоменава свети Стилиан Пафлагонийски, преподобни Алипий Стълпник и преподобни Яков Отшелник. Св. Стилиан..
История, продължила 5000 години се спотайва в руините на средновековната крепост "Ряховец", чиито активни разкопки започват преди 10 години. По този..