До 30 ноември жителите и гостите на Пловдив могат да посетят изложбата „Със сабя френгия, с пушка бойлия…“, която ще ги накара да преосмислят досегашното възприемане на оръжието като символ на господство и власт.

Целта е да покажем оръжието като апотропей и мъжки накит – обяснява Грозделина Георгиева от Регионалния етнографски музей в Пловдив. – Изложено е хладно и огнестрелно оръжие, съществувало и използвано от 17 до края на 19 век. Балканският тип оръжие и направата му са специфична смеска между източната и западната орнаментика и украса. Много елементи, дошли от Изтока, на българска почва се променят, като всичко това попада върху чужда за османските възприятия християнска среда. Тази еклектика е отразена върху оръжието и то се превръща в произведение на изкуството. През Възраждането мъжът притежава много малко украси и главният мъжки накит е кюстекът (верижката за джобен часовник). Оръжието е другият атрибут, който мъжете са носили.

Украсата по оръжията е белег на статус, положение в обществото, имотно състояние и заеман чин, а българските майстори са били толкова прочути, че често доверявали изработката на остриетата на хладното оръжие само на тях, а за пушките на сливенските майстори идвали чак от Мала Азия и Египет. И ако в украсата на привнесените от Изтока образци преобладават метал, цветна смола и емайл, балканските оръжия са с много богата седефена украса и полускъпоценни камъни, и дори пластините от седеф са обрамчени с метални златни пулчета, което прави оръжието много по-пищно и лъскаво. Характерни са също месингови розети, звезди, кръстчета, както и сребърни и златни жички, които се инкрустират върху оръжието.

С тях се правят и надписи върху оръжието, и тук опираме до една много интересна страна – продължава г-жа Георгиева. – Надписите са предимно на турски и арабски, но украсите много често издават, че оръжието е правено от наши майстори. На Балканите нещата наистина се пречупват. Коранът забранява всички животински изображения, но богатата растителна украса не е единствена върху оръжията. Върху тях откриваме змейове, горгони, лъвове, риби. Да не говорим за украсата от кръстчета, която изобилства върху оръжията – по този начин майсторът е слагал своя „подпис”, декларирал каква му е принадлежността, че е от друга вяра. Има спор как е възприемано това от поръчителя, защото оръжията много често са с османски надписи, а това означава, че го притежава човек с мюсюлманска вяра. За воина, обаче, особено когато е друговерец, забраните стават без значение и той възприема тази вещ наистина като украса. И за да може да се окичи с такова оръжие, е трябвало да преглътне част от убежденията си.

Част от свещените надписи върху оръжията са формули за измолване на защита от Аллах или Бог, понякога се слага символ за смелост (мечът на Зюлфикяр), а при третия тип се изписва името на притежателя, което е свързано с вярата в безсмъртието на душата. Много често такива оръжия са поръчвани за подаръци и тогава надписите представляват хвалебствени слова за този, който ще го притежава.

Най-простата украса върху сабите на редовната войска или богатата по балканските ятагани - с дръжки от бели моржови бивни, със злато, сребро, корали, с надписи със златни набивки по цялото острие, правят едно такова оръжие изключително ценно.

По цялостната украса може да се съди за отношенията в периода на българското Възраждане и най-вече за изключителното отношение към оръжието не само като поразяващо, а като накит, декорация, като символ на мъжественост и украса за самия мъж – убедена е Грозделина Георгиева.

Толкова богата изложба на оръжия се показва за първи път. Към нея ще се включи и майсторът на старинно оръжие Христо Николов, който ще представи колекция от възстановени и направени по автентичен модел собствени оръжия.