На входовете на някои от нацистките концлагери есесовците цинично написват „Arbeit macht frei” – „Трудът те прави свободен”. Без ирония, а със сълзите на много горчив реализъм през Втората световна война в България, много от българските евреи са спасени точно чрез мобилизация в трудовите войски. На тази тема бе посветена научна кръгла маса, организирана от Института за исторически изследвания на БАН. Заради новопоставени паметници в България, посветени: „На евреите от трудовите групи жертви на холокоста – 1941- 1944 г.”, темата бе формулирана дискусионно „Еврейската трудова повинност по време на Втората световна война – спасителен план или репресивна мярка“.

Заместник-министърът на образованието Петър Николов откри форума с думите, че спасението на българските евреи не е станало по някакъв епичен начин, а с преките усилия на много българи, всеки от които е намерил своя начин да го направи.

Българите са изградили много ясно разбиране за това, какво е човещина. Какво е отношение към човека до теб, към своя събрат, – изтъкна зам.-министърът на образованието Петър Николов. – Каквато и мода да дойде от света, каквато и идеология да доминира, когато става въпрос за човешки съдби, българинът е склонен просто да бъде хуманен. Да остане човеколюбив, да остане разумен. Истинското достойнство на българина, това е здравият разум. Именно здравият разум, останал в българина каквото и да се е говорило в голямата политика на световната сцена през онези години, е този, който е спасил българските евреи.

Основния доклад изнесе полковник проф. Димитър Недялков от Военна академия „Г.С. Раковски”. Той се позова на непубликувани документи от Военния архив. Според тях Еврейската трудова повинност се изгражда изцяло по Закона за военните сили от 1940, уреждащ условията на живот и труд за всички мобилизирани в системата на трудовата повинност и войската.

През 1944 г. общият брой на Трудови войски е 90 000, от които евреите са малко над 12 000 или 15%. Без да се омаловажат проявите на антисемитизъм на отделни лица в системата, крайният резултат е запазването на живота на хиляди български евреи, доказали многократно с делата си своята огромна привързаност към българската държава и нация.

Трудовите войски са инструмента, чрез който се спасяват българските евреи – уточнява полковник проф. Димитър Недялков.

Това усилие има системен характер. То не е плод само на определен кръг от хора. Започваме от царя ( цар Борис III- бел. ред.) като върховен главнокомандващ, минаваме през командващия действащата армия, минаваме през командира на трудови войски и от там надолу към командния състав до последния трудовак. Основната част от българските евреи са преминали през българската казарма под формата на трудови войски. Това не е направено само за българските граждани от еврейски произход. До 1945 година през трудовите станове минават близо половин милион български граждани. По своята същност трудовия стан представлява изнесена казарма на трудова дружина. Но се изненадах от факта, че във военния архив се натъкнах на документи с изключително важно значение, които не са пипани.

Дори от беглия прочит на документите е ясно, че основната грижа на командния състав на трудови войски е да запази тези хора по възможно най-добрия начин. Още в началото на 1941 г. лично за тях е указано, че имат равни права и задължения с всички останали, най-вече с българите в състава. Въпреки приетия Закон за защита на нацията, за чест на българските висши офицери, лично на царя, чрез който е трябвало да стане някаква промяна, Законът за военните сили не е променен, а е оставен в съдържанието си от 1940 г. И всичко, което касае службата във войската на българските граждани, част от които от еврейски произход, е съобразено със Закона за военните сили.

Спасяването на българските евреи има уникален характер. Няма друга държава, която по този начин да е спасила такова количество хора от – подчертавам – привнесен проблем от външна репресия. Българската войска е основният инструмент за това нещо и то няма случаен характер, изтъкна полковник проф. Димитър Недялков.

От организацията на евреите в България „Шалом” изразиха своето възражение по тълкуванието на фактите и документите, цитирани от учените. Пред БНР Алек Оскар - председател на "Шалом", уточни, че подготвят декларация до председателя на БАН, в която ще призоват Академията категорично да се разграничи от становищата, изложени на националната кръгла маса.