Големият разказ за българската военна история минава през свидетелствата на очевидците и документалните изследвания на учените. Но ако искаме да усетим хората, които са поставили своя малък щрих върху глобалната картина, трябва да надникнем в семейните албуми и да се докоснем до вещите, предавани между поколенията като реликви.
В началото на всеки календар, Националният военноисторически музей почита с изложба дарителите, които в предходната година са отворили фамилните архиви, за да се разделят със скъпа за тях вещ. Близо 900 артефакти са постъпили през 2019 г. в музея и част от тях са показани в експозицията „Памет за бъдещето“.
Частните дарители идват при нас, водени от засиленото си чувство за историзъм – разказва Деяна Костова от Националния военноисторически музей.
Дарителите вярват, че техните късчета семейна памет ще допринесат за изграждането на един по-достоверен, по-личен, по-близък до обикновения човек, разказ за българската войска. Тези хора имат минало, с което се гордеят, и тази гордост се предава през поколенията като мощен фактор за отношението им към нашата история.
Сред интересните експонати в изложбата са монета на цар Иван Александър, печатът на граф Игнатиев, дуло на авиационно оръдие, заключващ механизъм и патрони от намерения в землището на село Марица самолет „Месершмит“, както и портрет на офицера Димитър Михов – участник във войните за национално обединение, нарисуван от военния художник Борис Денев.
Тук е и нагайката с крак от сърна на полк. Димитър Младенов – военачалникът, който в края на Втората световна война успява да запази позициите на своя гарнизон, обкръжен от доскорошните съюзници, германците, и да върне живи в родината почти всичките си войници.
Моят дядо се е клел на България и аз също взех решението да остана в родината и да допринеса за изграждането на по-добро бъдеще за всички – казва внучката на полковника Мария Николова. - Мотивацията ми да даря негови вещи произлиза от убедеността, че в музея те ще бъдат съхранени най-добре за поколенията, както и че повече хора ще се решат на такъв дарителски жест, защото семейните реликви трябва да бъдат видени от всички. Моето най-искрено и дълбоко чувство е войната да остане в историята не само на България, но и на цялото човечество.
Наследниците на военния министър и герой от Балканските войни ген. Михаил Савов започват дарителството си още през 1938 г. Най-напред дъщерята подарява униформата и ордените на баща си, а днес внукът Михаил Беров предава за вечно съхранение в музея - последните останали от генерала вещи. Дарението включва комплект от фигури, които пълководецът е поставял върху карта, за да разиграе бойните сражения, а едно от най-ценните е политическото му завещание.
Ген. Михаил Савов е бил радетел за обединението на България – разказва Михаил Беров. – Затова и „есенцията“ от неговото политическо завещание е изписано на гроба му – единственият паметник, обърнат на югозапад към Македония. Натам, накъдето сочат очите му, той завещава на идващите поколения неосъществените идеали на своите съвременници. И забранява на всеки друг, освен на дъщеря си, да положи венец на гроба му. Моята майка три пъти е връщала венеца на цар Борис III, още повече, че дядо ми е бил скептично настроен към монархията и е говорил за направените династически грешки. Политическото завещание е отпечатано в огромен некролог, дело на дружествата на офицерите и съпартийците му от либералната партия на Стефан Стамболов, и може да се види в музея.
Освен експонати, които напомнят за славното минало на българската войска, в изложбата са включени и предмети от най-новата й история. Например вещите на гл. сержант Ивелин Инджов, участвал в мисията на НАТО в Афганистан.
Снимки: Диана Цанкова
На 8 януари Православната църква чества свети Григорий, епископ Български, преподобни Георги Хозевит, свети Емилиан Изповедник, преподобна Домника, мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници. Сведенията за св. Григорий, еп...
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска Македония заради българското им самосъзнание. Кървавата баня е подготвена по лично нареждане на..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил юдеите за идването на Спасителя. Ражда се половин година преди Иисус..
На 19 януари Православната Църква чества преподобни Макарий Велики и свети Марк, епископ Ефески. Преподобни Макарий Велики е..
На 20 януари Православната църква чества преподобни Евтимий Велики, свети Евтимий, патриарх Търновски, както и светите мъченици Ина, Пина и..
От първите опити за летене със собственоръчно направени криле още през 19-ти век, до първите в света бойни полети с разузнавателни и бомбардировъчни..