Град Велико Търново има своето специално място в сърцето на всеки българин. И до днес той успява да съхрани и поддържа жива историческата памет за величието си като старопрестолна столица на Второто българско царство. Дори след завладяването му от османците през 1393 година, Търново не спира да е средище на духа, културата и съпротивата срещу поробителя. По време на Възраждането, а и след Освобождението през 1878 година, Търново е дом за много българи, станали част от интелектуалния и управленския елит на младата българска държава. Сред тях личат имената на революционера, а по-късно и министър-председател Стефан Стамболов, на общественика и драматург Добри Войников, на писателя Любен Каравелов и много други.
В този материал избрахме да представим три сгради с любопитно минало – домът на военния министър и регент – генерал Никола Михов, „Къщата на митрополията“, собственост на Българската православна църква, и сградата на бившата Сметна палата на Велико Търново.
В миналото Окръжната сметна палата е била важна административна сграда за града. Строежът ѝ започва с тържествен водосвет и голямо обществено очакване, тъй като пожар през 1906 година изгаря сградата на Общината. Постройката и днес впечатлява със своето фасадно оформление и декоративни орнаменти. Известна е и като първото обществено здание със собствено парно отопление. С широки коридори, 32 стаи и заседателна зала, сградата винаги е изпълнявало представителни функции, за които днес напомня само елегантният ѝ външен вид. За автор на архитектурния план се счита архитект Георги Козаров - разказа за Радио България хроникьорът Мариана Мелнишка.
„Тя е построена през 1910 -1911 г. и има невероятна фасада с множество колони, красив фронтон и красиво декорирани прозорци. Уви, в момента те са „избодени“, а огледалата по стълбището са изпочупени. Вътрешната декорация, също е останала безвъзвратно в миналото. Сградата е продадена от общината на нов собственик, който няма никакво отношение към нея.“
Сградата на Сметната палата е обединена с тази на Митрополията от характерен архитектурен елемент - т.нар. латерна.
„На покрива личи една осемстенна кутия с прозорци от всички страни, която служи за осветление на помещението, което се намира отдолу. Другото предназначение може да бъде и за вентилация, тъй като вместо прозорци, в някои къщи има пластинки, които се движат от порива на вятъра. Така образуват един естествен климатик, който е много по-здравословен от истинския“.
В архивите на града, липсва информация кой е бил собственик на сградата преди да премине във владение на Митрополията. Говори се, че там е живял учител, но никой не е напълно сигурен. Причината миналото на красивата постройка да бъде забравено е, че:
„В големите, а и по-малките градове из България, архитектурните паметници не са добре описани и ако няма запазени спомени за тях в градските документи, голяма част от паметта се губи“ – посочи Мариана Мелнишка и изрази съжаление, че е почти невъзможно тя да се възстанови.
След 1944 г. много от красивите къщи на Търново са национализирани или в тях са настанявани хора от провинцията, докато за собствениците е оставяна само една от стаите. Домът на видния български военачалник, министър на войната и регент, след внезапната смърт на Цар Борис ІІІ през 1943 г., генерал Никола Михов има късмета да попадне в ръцете на добросъвестни собственици. Предоставен е на художници, които го превръщат в свой клуб и го поддържат, доколкото им позволяват възможностите.
Сградата е изградена в характерния за началото на 20 век български национален романтизъм. Той се отличава със съчетание на архитектурни елементи от българската средновековна архитектура с типичните за сецесиона флорални мотиви, които веднага се забелязват на китното балконче в централната част на постройката. Издигната в началото на миналия век, боядисаната в охра сграда все още краси една търновска уличка в подножието на Царевец, макар времето да е оставило своя безмилостен отпечатък върху нея.
Снимки: Александър Геров и архивВ светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..