Затворени заради извънредното положение във връзка с коронавируса, културните институти в България вече месец не могат да посрещат публика на обичайното място - в своите зали и пространства. Като отговор на ситуацията много от театралните и оперни трупи, както и различни оркестри и групи, започнаха да излъчват записи на свои постановки, концерти и участия, които предоставиха за свободно гледане в социалните мрежи. Не липсват и онлайн концерти на живо. Националният дворец на културата в София също затвори врати и ще се включи във виртуалния културен живот на 20 април от 21 часа със специална прожекция, заснета в двореца през изминалата година.

„Сега моментът е кризисен, не е възможно НДК да бъде отворено и затова се опитваме да покажем изкуството, което дворецът пази, както и всичко онова, което сме продуцирали, на нашата публика.“ - обяснява Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на конгресния и културен център.

За да запази връзка със своята публика, НДК започна специална кампания в социалните мрежи. Под мотото „Време за лично общуване с изкуството“, националният културен институт има за цел да разкрие някои емблематични свои архитектурни и интериорни детайли, както и исторически факти, свързани с богатата му културно-конгресна дейност през годините. Националният дворец на културата, открит през 1981 г. по повод  1300-годишнината от основаването на българската държава, пази зад стените си и богато художествено наследство.Сред произведенията на изкуството, подобаващо място заемат образци от дърворезбата, керамиката и гобленарството.

„Моментът е смутен и несигурен, но по някакъв начин ни подсказва друг вид решения. Не за първи път обръщаме внимание на изкуството. То съществува още от откриването на сградата и тъй като за немалък период тя е била недостъпна за широката публика, голяма част от него не е позната, особено за младите хора“. Преди години културният институт издава книга, озаглавена  „Изкуството на НДК“, в която е разказана историята на всяко от произведенията в двореца.

„По-голямата част от произведенията са интегрирани в архитектурата на двореца и единственият начин да се докоснеш до тях е като бъдеш посетител или участник в събитията, провеждани в съответните зали“ – посочи Велков и допълни – „Смятаме, че НДК от една страна е конгресен и културен център, но от друга - една своеобразна галерия. През годините сме мислели различни варианти, как хората да могат да посетят двореца като част от малки разходки, но заради натоварения график и многото събития през последните години, подобно нещо е трудно да се организира“. 

Интересен факт е, че част от художественото оформление на залите и пространствата в сградата е направено, преди тя да бъде завършена и остъклена. Причината били кратките срокове и стремежа, обектът да бъде открит навреме. Въпреки това с тази задача е ангажирана изключително талантлива генерация от български скулптори, художници, архитекти, които допринасят изключително много за вида, в който познаваме НДК днес.

През 2021 година Националният дворец на културата ще празнува 40 години от създаването си. Според Борислав Велков „това трябва да бъде едно подобаващо честване, защото освен част от историята на страната, НДК е една нова епоха в културно-конгресната индустрия“. Той увери, че ръководството на институцията ще намери достоен начин да уважи всички онези, допринесли за създаването и развитието на Националния дворец на културата през годините.