"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и университети. Със средно 350 представления годишно той е един от най-поставяните европейски драматурзи. Много от пиесите, достъпни на сайта му безплатно, се играят и в България, между тях и "Съвършени натрапници", която наскоро имаше премиера в театър "Артвент", под режисурата на Николай Гундеров. Именно това бе поводът да гостува в София, където направихме  интервюто за Радио България.

"Включваме телевизора или отваряме вестника и виждаме ужасяващи трагедии. Комичното е призма, през която гледаме към действителността, за да не униваме съвсем. Като не можем да променим света, поне да го направим малко по-поносим. Комичното е и нещо като хигиена, за да не се вземаме твърде насериозно, да не ставаме назидателни и да не прекаляваме с егото."

Фактът, че пиесите му прекосяват толкова граници, по-скоро учудва Мартинез, който счита себе си за много френски автор.

"За моя голяма почуда и възхита, текстовете ми наистина пътуват по цял свят. Учудва ме, че пиеси, които изглеждат изключително френски, дори понякога парижки, могат да достигнат до много далечни на френската и даже на европейската култура места като Иран, Пакистан, Индонезия. Нямам отговор защо. Мога само да се удивлявам и естествено, да се радвам. Обнадеждаващо е, че литературата пътува и е споделяна отвъд културните различия."

Какви са неговите впечатления относно приема на произведенията му в България?

"Около 14 мои пиеси се играят или са се играли в България – отбелязва френският автор. – Гледал съм 6 или 7. Всеки път е различно. Не бих говорил за онова, което не ми е харесало, защото не разсъждавам така. Общо взето всички постановки, които гледах, са на много високо ниво, с отлични актьори и често в тях са вложени големи средства. Във Франция обикновено режисьорът прави всичко – грижи се за осветлението, костюмите… А тук има човек, отговарящ за сценографията, понякога звучи авторска музика. Всичко това е много издържано, гледах много хубави постановки в прекрасни театри и големи зали.“

Впрочем, за Мартинез България далеч не е екзотична страна и не могат да се видят кой знае какви различия спрямо Франция. Когато идва в България, е сред близки, защото в Европа все пак споделяме една култура.

Жан-Пиер Мартинез е автор на наръчник за писане на комедии в пет действия, пролог и епилог.

"За да напишеш хубава комедия, първо е необходим добър сюжет. Владея техники на писане и за мен не е проблем да съчиня репликите, диалозите. Онова, което ми е необходимо, е достатъчно силна идея, около която да се структурира история дълга час - час и половина. Не съществува техника за намиране на идеи. Трябва да проявяваш любопитство към всичко, да четеш вестници, да си държиш очите отворени. Търся идея за следващата си комедия, но още не съм я намерил и може би никога няма да я открия."

Добрата идея за комедия води до много обрати, а добрата комедия чисто и просто е комедия, която разсмива, смята авторът. Интересува го обаче хуморът, който не е насмешка над другите – да се смееш заедно с някого, а не на негов гръб. Затова например расизмът или сексизмът са недопустими. Това не означава обаче, че не можем да говорим за всичко.

Има ли при това положение граници на комичното?

"Това е нещо, което трудно се контролира – смята френският драматург. – Не става въпрос толкова за идеята, колкото за самите думите – има думи, които преди не представляваха проблем, а сега трябва да сме малко по-внимателни. Според мен това е добре. Не бива обаче да стигаме до тероризиране и да не е позволено нищо да се каже. Ако има цензура, тя следва да идва от мен, ако мисля, че ще оскърбя някого. Вероятно има думи, които съм използвал преди 10 години, а сега просто бих ги заменил с други. Обществото се развива. Някои неща бяха допустими преди, а вече не са. Трябва да имаме право да се смеем на всичко и да търсим границата, но не непременно да я прекрачваме."

В прочутия си роман "Името на розата" Умберто Еко разиграва хипотезата за съществувала и безвъзвратно изгубена втора част на Поетиката на Аристотел, посветена на комедията… Какво ли би пишело в нея?

"Представете си, че учих семиология и съм се срещал с Умберто Еко в Париж – отвръща през смях драматургът. - Беше гост в семинарите на моя учител Греймас. Във всеки случай не вярвам на теоретичните трудове за смеха. За мен в това няма особен смисъл. Да вземем книгата на Бергсон. Струва ми се малко смехотворно. Не всичко в нея е грешно, но няма нищо, което да може да се вземе оттам. Хуморът е поглед към нещата, не се учи. Той е нагласа. Няма как да се усвои от книгите. От книгите научаваш как да построиш историята. Но хуморът е житейска философия. Няма да намерите хумора в теоретични книги, нито при Аристотел, нито при Бергсон, нито при Мартинез" – заключи Мартинез специално за Радио България. 

Цялото интервю на Мария Стоева с Жан-Пиер Мартинез на френски език може да чуете в публикацията на френската страница на Радио България.