Елена Христова е завършила Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в класа по арфа. От две години живее в гр. Бари – административен център на Пулия, една от областите с най-малко заразени и най-ниска смъртност в Италия. Съвсем скоро, в условия на изолация и строги мерки, Елена отпразнува своя 21 рожден ден с „навалица“ от виртуални гости.
Споделя, че семейството ѝ е разделено в три различни точки на света, а от приятелите, които учат в чужбина, тя единствена е избрала да остане там, където я заварва извънредното положение. Разказва за целия период на карантина, паника и полицейски контрол – от началото на март, до края на април.
„Аз съм студентка в консерваторията на гр. Бари, уча оперно пеене. В момента ситуацията тук се успокоява постепенно. Има значително по-малко полиция, хората излизат, можем да се разхождаме, но без да се отдалечаваме от домовете си. Все още имаме право да пазаруваме само в най-близкия магазин за хранителни стоки, не можем да излизаме извън града. Бари е на море, в околностите има курортни градчета. Полицията се опасява, че ще започне движение натам и има засилени постове на изходите от града. Малко преди да обявят затварянето на цяла Северна Италия, хиляди се завърнаха по родните си места в южните части на страната. В медиите беше изтекла информация, че на 7 март ще обявят извънредно положение. Дни преди това ситуацията беше много страшна. Гледахме видеозаписи на хора, които панически напускат Милано, Бергамо и други огнища на заразата с коли, с последния възможен автобус, влак. Не се знаеше колко от тях са били носители на коронавируса, а нямаше как да се установи. Поради опасения, че епидемията ще се разрази бързо, както в Ломбардия, властите наложиха изключително строги мерки. Например – в един от магазините за хранителни стоки в съседен квартал се установи, че персоналът е инфектиран с вируса и веднага затвориха целия квартал − полицията разнасяше храна на хората, а на нас разрешиха излизане само сутрин. Слава Богу, това отмина. Вече можем да напуснем за малко квартала, в който живеем, но с документ за посоката и причината за излизането. Все още единствените основателни причини са пазаруване на храни, посещение при лекар, оказване на помощ на родители или приятели, които не могат да се справят сами. За щастие сега спират много по-рядко. В началото всеки пешеходец беше подложен на проверка.“
По последни данни, в цяла Пулия, която е с над 4 млн. население, заразените са 6 на 10000, а за цяла Италия са 1 на 1000, което е успокоително малко. Мерките явно работят – споделя още българската студентка.
Ето и как продължава обучението си по музика:
„Консерваторията, в която уча, организира обучение в платформата на учебното заведение. Представяте си какво означава онлайн урок по оперно пеене, по различните инструменти, да не говорим за камерна музика. В Италия има около 50 консерватории и в момента се провеждат разговори как да се състоят годишните изпити. Има предложения през юни да се разреши посещението на учебните сгради за индивидуални уроци. Учим всеки ден, не пропускаме никакви лекции, но професорите ни много се затрудняват в провеждането на това необичайно обучение. Засега ни уверяват, че годината няма да бъде нулева и ще можем да завършим спокойно. По мое мнение, най-вероятно изпитите ще бъдат насрочени през септември.“
От 4 май ще са разрешени срещи между най-близките роднини, които не живеят в Бари, но са в област Пулия. На 18 май трябва да бъдат отворени всички магазини. Но, ако между 4 и 18 май има възходяща линия на заразените, премиерът на страната е обявил, че ще върне всички забрани.
Според младата българка, сега страхът от коронавируса отстъпва на друг:
„Хората имат страх какво ще се случи след отмяната на извънредното положение. В тази ситуация изведнъж се разбра колко хора работят „на черно“, без договор. Те нямат право на помощи и, за съжаление, има все повече размирици. Преди дни в Бари един мъж беше влязъл с взлом през нощта в магазин за хранителни стоки. Не беше взел оборота, а само храна. Когато полицията пристигнала на мястото, той казал, че няма с какво да нахрани семейството си…“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Вижте част от дипломния концерт на Елена Христова в залата на НМА тук.
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
За Пламен Бонев De La Bona, като изпълнител и автор на музика 2024 година е изпълнена с обич. "Обичам" е заглавието на последния му сингъл, който е дал..