Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Класикът Кирил Христов – лиричният „диктатор“ и събирачът на спомени

Отбелязваме 145 години от рождението му

7
Снимка: ДА „Архиви“

В края на XIX и началото на XX в. българската художествена литература бележи небивал възход. Сред плеядата от талантливи поети и писатели, каквито са Пенчо Славейков, Иван Вазов, Пейо Яворов, Алеко Константинов, Дора Габе, своето достойно място заема и Кирил Христов − блестящ лирик, белетрист, драматург, преводач от руски, немски, италиански и френски език, автор на исторически текстове, епиграми и военен кореспондент през Балканската и Първата Световна война.Освен с таланта си, Кирил Христов е забележителен и с гордия си и непримирим дух, заради което нерядко е възприеман и като конфликтна личност.

Шумният успех на двете му книги „Вечни сенки“ (1897 г.) и „На кръстопът“ (1901 г.) му спечелват покровителството на патриарха на българската литература Иван Вазов. В началото на XX в. Кирил Христов вече е популярен автор, един от „строителите на модерната българска литература“, признат от литературната критика за класик още приживе. „Независимо от това, днес произведенията му са незаслужено забравени, не се изучават и в училище“ – казва Ана Анастасова − ръководител на сектор „Краезнание и книжовно наследство“ в Столичната библиотека. Любопитен факт е, че още приживе поетът завещава целия си книжен фонд тъкмо на Столичната библиотека, а неговата съпруга изпълнява завещанието.

Сега, по повод отбелязването на 145 години от рождението на Кирил Христов, в библиотеката е подредена документална изложба с 50 редки издания, притежание на поета. Повечето от тях са с автографи и посвещения от авторите им, дадени специално за Кирил Христов. „Имаме книги с автографи на Иван Вазов, Йордан Йовков, Пейо Яворов, Дора Габе, Александър Балабанов, Веселин Ханчев, а и на много чуждестранни творци, които поетът е събирал по време на пребиваването си зад граница“ – казва Ана Анастасова:


„Повечето от книгите в тази изложба са точно такива − с автографи, а също и книги за библиофили. Всъщност, Кирил Христов започва своята литературна дейност с преводи – от руски, италиански, немски, френски. Той живее 16 години в миграция в Чехия. От там, а и навсякъде, където е пътувал, той купува книги. Пред съпругата си Кирил Христов казва, че ако е могъл да пренесе в България всички книги, които е притежавал, те са щели да обзаведат цяла библиотека. Но той дарява почти всичко на библиотеката в Прага. Взел е със себе си в България само книгите, на които най-много е държал.Творчеството на самия Кирил Христов е много разнообразно, а заедно с Вазов са най-българските поети. Едва ли има други автори, които да са написали толкова много стихове, разкази, драми, посветени на българската история. Неговият живот не е бил никак лек. Заради особеностите на характера му го определят като мнителен, подозрителен и човек с голямо самочувствие. Това е може би най-хуления поет в българската литература. Но интересното е и това, че е успявал да превръща неприятелите си в приятели. Пример е враждата му с Пенчо Славейков, но въпреки това той високо цени Славейков като поета. Когато Славейков умира, именно Кирил Христов пише статия за него, изпълнена с мили и добри чувства“.

Кирил Христов е държал много на българския език и на-неговото богатство. Казвал е, че езикът ни е много хубав и се е противопоставял на всеки, дръзнал да нарича българския „ръбат“ език. Поетът е използвал и много често мелодиката на народната песен в стиховете си. На народното творчество е посветил и цикъл от произведения. Но венец в работата на Кирил Христов са поемите за героизма на българите в боевете по време на двете балкански войни от началото на ХХ в.

„Използваме притежаваните от Кирил Христов книги, за да представим чрез тях и много други автори, защото тази колекция от книги говори и за личността, и за времето, и за епохата, в която те са били издавани“ – казва Ана Анастасова. Интересното е, че свързваме Кирил Христов с Вазов, затова имаме кът, където показваме тъкмо сътрудничеството между двамата автори, също наситено със спорове и противоречия. В тази изложба има и любопитни факти, които дори ще разсмеят посетителите“.

Изложбата може да бъде разгледана до 15 юли в Централното фоайе на Столичната библиотека.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: ДА „Архиви“, Столична библиотека


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Българският културен институт в Париж "разказва" България на кино

"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..

публикувано на 31.03.25 в 11:15