Скалисто парче земя, сякаш захвърлено в морето. Но, за да не навява пустота, е съединено със сушата чрез тесен провлак. Убежище и сигурност – това най-вероятно са видели траките, основавайки преди повече от три хилядолетия своя град Месамбрия. Така го именували те.

Несебър, както го наричаме в наши дни, помни не един завоевател, който със стъпването си в града е променял името му и е оставял културни следи. Затова и днес, разглеждайки артефактите, можем да прочетем богато историческо повествование, сътворено и записано по неговите земи.

Месамбрия на гърците обгражда града с масивна крепостна стена, оформя жилищни квартали, строи храмове, гимназион, театър. Месемврия на римляните създава водоснабдителна система, градски терми, издига базилики и една от тях наименува “Св. София”, по подобие на константинополската. Несебър на българите, включен за първи път в границите на държавата ни през 812 г., построява и изографисва храмовете “Св. Стефан” и “Св. Йоан Кръстител”, които се превръщат в прототип на църквите шедьоври от XIII и XIV век.

Повече за древното селище, наричано от наши и чужди изследователи “българската Равена”, заради многото и добре запазени църкви, можете да научите от публикацията на Венета Николова “Несебър – старинният град насред морето”.