Те трудно допускат външни влияния, живеят с традициите си и усърдно пазят своята идентичност. Алианите са обвеяни с тайнство, а  понякога и с неразбиране от страна на другите. Разпръснати са в различни части на България – най-вече в Източните Родопи и в Североизточна България, а броят им не превишава 55 хиляди души. Алиански общности населяват и Лудогорието, разгърнало плодородните си полета в Дунавската равнина, където от векове съжителстват с българското население в мир и разбирателство.

Д-р Надие Карагьозова е родом от село Бисерци /община Кубрат/ и е отраснала в тази общност. Твърди, че въпреки близостта с местните хора, те рядко повдигат завесата към техния затворен свят.

Но кои са алианите?

„Те са една голяма загадка до ден днешен, разказва краеведът д-р Карагьозова. – Наричат се още алевии, защото и двете названия са свързани с почитания от тях светец Али.Българските алиани са разклонение на шиизма –основно течение в Исляма, възникнало през VІІ век като опозиция на сунизма. От историята се знае, че част от предците им са тръгнали от територията на днешен Иран и са се разселили в Лудогорието и Източните Родопи, които са били в пределите на Османската империя.“

Казват, че алианите са мистиците на Исляма. Те вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс. Жените не носят фереджета и участват в ритуалите наравно с мъжете. И още – тази малка мюсюлманска общност не посещава джамии и медресета. Алианите почитат със свещи, вино и курбани своите светци в разпръснатите из България т.нар. тюрбета или текета /мюсюлмански ритуални комплекси/.  

„Прави впечатление също,че при тях мъжът и жената са равнопоставени. И човешките ценности, като равенство и свобода, са дълбоко залегнали във вярванията им. Това е видимо в техните обредни ритуални танци – допълва Надие Карагьозова. – В моето родно село Бисерци, през близо 600-вековната му история, съжителстват християнии мюмсюлмани, като най-голямото общност е алианската. Аз съм учила до 8 клас в Бисерци и, вярвайте ми, до ден днешен не помня да е имало етнически конфликт и напрежение в селото ни.“

Традициите на алианите от Лудогорието са пропити с колорит, но и с дълбока, често неразгадаема от останалия свят символика. Д-р Карагьозова от години проучва два от най-големите алиански празници, включени неслучайно в списъка "Живи съкровища" на ЮНЕСКО.

„Нека да започнем с празника „Хъдърлез“. Той съвпада с нашия православен Гергьовден /на 6 май/.  Разиграва се един войнски танц с различни мимически жестове. Групата, „въоръжена“ с върбови пръчки, обикаля село Бисерци 3 пъти като налага всеки срещнат за здраве, и са украсени с мънистаи с конски косми. Участват само млади момичета ,облечени като войни или в тежки бели кенарени носии. 

Другият празник отбелязва древноперсийската Нова година на 21 март.  Познат е като „Невруз“. На него се изпълнява ритуален танц– т.нар. „семах“ с красиви, плавни, мистични движения.С този ритуал се поздравява слънцето и се отбелязва новото начало, пробуждането на майката Земя, като акцентът е връзката на човека с природата.

Снимките са предоставени от д-р Надие Карагьозова